В стаята уверено влезе нов посетител — Чарлс Овърби, петдесет и пет годишен полицай с дългогодишен стаж. След като поздрави агентите и О’Нийл, той се обърна към Данс:
— Не е ли бил в камиона?
— Не. Бил е младеж от местните банди. Пел е оставил камиона с включен двигател. Знаел е, че някой ще го открадне и това ще отвлече вниманието ни. Взел е личния автомобил на куриера.
— А самият куриер?
— Няма го.
— Ох!
Чарлс Овърби бе с кестенява коса и хубав тен, едър, но в добра форма от редовна игра на тенис и голф. Наскоро беше назначен за началник на местното управление на КБР. Бившият шеф, Стан Фишбърн се бе пенсионирал по болест. Изненадата за подчинените му беше голяма — както от внезапния инфаркт на Фишбърн, така и от новото назначение.
Докато О’Нийл говореше по телефона, Данс запозна Овърби с новините около издирването, включително подробности за колата, с която Пел бягаше сега, и опасението, че съучастникът му може да е наблизо.
— Наистина ли допускаш, че може да е поставил друга бомба?
— Едва ли. Има логика обаче да е наоколо.
О’Нийл затвори телефона и обяви:
— Блокадите са върнати.
— Кой ги е свалил? — поинтересува се Овърби.
— Не се знае.
— Нали не е някой от вас? — тревожно попита началникът.
За момент настъпи неловко мълчание.
— Не, Чарлс — отвърна О’Нийл.
— Кой тогава?
— Не знаем.
— Трябва да се разбере.
Данс и О’Нийл замълчаха. Намекнатите обвинения допълнително нажежиха атмосферата. О’Нийл обеща, че ще изясни въпроса. Данс знаеше, че няма да направи нищо, но с това обещание темата се приключи.
Детективът продължи:
— Никой не е виждал хондата. Но просто е улучил момента. Може да се е измъкнал по Шейсет и осмо или Сто и първо шосе. Не вярвам да е по Шейсет и осмо.
— И аз така мисля — съгласи се Овърби.
По-малкото шосе №68 щеше да отведе Пел в гъсто населения Монтерей. Шосе №101 бе голяма артерия и се свързваше с главните магистрали на щата.
— Ще поставят нов пропускателен пункт в Гилрой. Също и на петдесетина километра на юг.
О’Нийл отбеляза с пеперуди съответните места.
— Проверявате ли пътниците на автогарите и летището? — поинтересува се Овърби.
— Да — отвърна Данс.
— Предупредихте ли полицията в Сан Хосе и Окланд?
— Да. Също в Санта Крус, Сан Бенито, Мерсед, Санта Клара, Станислас и Сан Матео.
Това са околните окръзи.
Овърби си записа нещо.
— Добре. — Вдигна очи от бележника си и добави: — А, току-що говорих с Ейми.
— Грейб ли?
— Да.
Ейми Грейб беше началник на ФБР в Сан Франциско. Данс добре познаваше тази енергична и умна жена. Западният централен район на КБР достигаше на север до района на Сан Франциско, затова двете си бяха сътрудничили на няколко пъти. Покойният съпруг на Данс, който бе работил в местното представителство на ФБР, също се познаваше с Грейб. Овърби добави:
— Ако не хванем скоро Пел, искам да вземете още един специалист.
— Какъв?
— Един човек от Бюрото, който има опит в такива ситуации.
Това беше бягство на затворник. Какъв специалист можеше да им трябва? Спомни си Томи Лий Джонс в „Беглецът“. О’Нийл също полюбопитства:
— Специалист в преговорите с престъпници ли?
— Не, специалист по сектите — отвърна началникът. — Има голям опит с хора като Пел.
Данс сви рамене:
— Не съм убедена, че е необходимо.
Неведнъж бе работила в смесени екипи. Нямаше нищо против да си поделят случая с федералните или с друга служба, но включването на нови участници винаги губеше време. Освен това не виждаше разлика между бягство на сектантски водач и преследване на убиец или крадец.
Овърби обаче вече бе взел решение:
— Той е блестящ специалист, направо разгадава мозъка им. Мисленето на сектантите много се различава от психологията на обикновения престъпник.
„Гледай ти!“ — саркастично си помисли Данс. Началникът й подаде листче, на което бяха записани име и телефонен номер.
— Сега е в Чикаго, завършва някакво разследване, но може да дойде довечера или утре сутринта.
— Сигурен ли си, Чарлс?
— При преследването на Пел всяка помощ е добре дошла. Сигурен съм. А какво по-добро от някой голям спец от Вашингтон? Повече опит, повече хора.