— Да, вероятно… Мислиш ли, че Пел иска да убива?
— Не, не е задължително. Просто е готов да убие, стига това да послужи за целите му, дори за някаква дреболия. В известен смисъл това е по-страшно, защото е по-трудно да предвидим действията му. Но да се надяваме, че греша.
— Ти никога не грешиш, шефке — отбеляза Ти Джей, който тъкмо влизаше.
Носеше лаптоп, който остави на очуканата маса под надпис „Най-издирвани в Калифорния“. Отдолу бяха десетте победители в конкурса, отразяващи етническия състав на щата: мексиканци, бели, азиатци и чернокожи, в този ред по численост.
— Откри ли Маккой и лелята на Пел?
— Още не. Хората ми работят по задачите. Вижте това.
Ти Джей нагласи екрана, за да виждат. Тримата се струпаха около компютъра, на чийто монитор се виждаше уголемената снимка от фотоапарата на Мортън Негъл. В по-едър мащаб и по-ясна, сега на нея се виждаше човек с дънково яке на паркинга, където бе избухнал пожарът. Влачеше голям черен куфар.
— Жена ли е? — попита О’Нийл.
Можеха да съдят за височината й, като я сравнят с автомобилите наоколо. На ръст изглеждаше колкото Данс, около метър и шейсет и седем. По-слаба. Шапката и слънчевите очила закриваха лицето й, но през прозореца на колата се виждаше ханш, малко по-широк, отколкото би бил тазът на мъж с тази височина.
— Тук проблясва нещо. Виждате ли? — Ти Джей посочи екрана. — Обица.
Данс погледна дупката на неговото ухо, където от време на време носеше диамантена или метална обица.
— Статистически е по-вероятно — защити Ти Джей предположението си.
— Добре. Съгласна съм.
— Блондинка, около метър и шейсет и пет — обобщи О’Нийл.
— Около петдесет килограма — добави Данс.
Нещо й хрумна. Обади се на Рей Каранео в кабинета и го накара да слезе.
Той се появи след няколко минути.
— Агент Данс?
— Върни се в Салинас. Говори с управителя на „Ю мейл ит“. — Съучастничката най-вероятно бе проверила разписанието на доставките от „Уърлдуайд Експрес“. — Виж дали някой ще си спомни жена, отговаряща на това описание. Ако си спомни, съставете портрет на ЕЛИС.
Електронната идентификационна система на лицето е компютърна версия на класическия фоторобот, който детективите използват за съставяне на портрети на заподозрените по описания на очевидци.
— Слушам, агент Данс.
Ти Джей натисна няколко копчета на лаптопа, за да отпечата снимката на безжичния принтер в кабинета си. Каранео щеше да я вземе оттам.
Телефонът иззвъня.
— Ало.
Той проведе кратък разговор, по време на който си водеше записки.
— Обичам те, сладка — завърши и затвори. — Служителката от статистическото бюро в Сакраменто. Б-р-и-т-н-и. Обожавам това име. Много е сладка. Дори твърде сладка за мен. Да не говорим, че между нас нищо не може да се получи.
Данс вдигна вежда — по правилата на кинесиката това се интерпретираше като „Давай по същество“.
— Помолих я да потърси изчезналата жена от „Семейството“, с главно С. Преди пет години Саманта Маккой се преименувала на Сара Монро. Сигурно не й се е наложило да сменя монограмите на бельото си. Преди три години се омъжила за някой си Роналд Старки. Тук вече се получава проблем с монограмите. Както и да е, живеят в Сан Хосе.
— Сигурно ли е, че е същата Маккой?
— Истинската Маккой, имаш предвид. Очаквах да попиташ. Да. Слава на доброто старо социално осигуряване.
Данс се обади на служба „Справки“ и взе адреса и телефонния номер на Роналд и Сара Старки.
— Сан Хосе — измърмори О’Нийл. — Това е достатъчно близо.
За разлика от другите две жени от Семейството, с които Данс вече говори, Саманта беше имала възможност да заложи запалителната бомба сутринта и след не повече от час и половина да си бъде пак вкъщи.
— Работи ли? — попита Данс.
— Не проверих. Ще се обадя пак, ако искаш.
— Искаме — каза О’Нийл.
Ти Джей не му беше подчинен и в ясно установената йерархия на полицейските служби КБР стоеше над шерифството, но желанието на Майкъл О’Нийл беше като заповед от Катрин Данс. Дори повече.
След няколко минути Ти Джей се върна и съобщи, че според данъчната служба Сара Старки работи в малко издателство за учебна литература в Сан Хосе.