Данс спря на дългата алея пред къщата, като размишляваше, че човек с толкова скъп имот трябва да е или някой от съвременния финансов елит — неврохирург или компютърен магнат, преживял кризата в информационната индустрия — или потомък на стар местен род. Рейнолдс, който си бе изкарвал прехраната като прокурор, би трябвало да е от вторите.
Загорелият от слънцето пооплешивял възрастен мъж я посрещна на вратата и я покани да влезе.
— Жена ми е на работа. Всъщност доброволческа работа. Тъкмо приготвям вечерята. Елате в кухнята.
Докато вървеше по ярко осветения коридор, Данс набързо се запозна с историята на този човек от многото снимки, накачени по стените. Елитна гимназия на източното крайбрежие, Станфорд, сключване на брак, израстването на двамата му сина и дъщеря му, тяхното дипломиране.
Най-новите снимки още не бяха монтирани в рамки. Тя кимна към купчина, най-отгоре на която имаше снимка на млада жена, русокоса красавица със скъпа бяла рокля, заобиколена от шаферки.
— Това дъщеря ви ли е? Поздравления.
— Последното птиче, което напусна гнездото. — Той махна весело и се усмихна. — А при вас как е?
— О, сватбите са още далеч. Тепърва ни предстоят училищните тревоги.
Тя забеляза и няколко поставени в рамки изрезки от вестници — статии за големи дела, които е спечелил, но също (за нейно удивление) и които е загубил. Той забеляза накъде е насочен погледът й и се изсмя:
— Спечелените са за повдигане на самочувствието. Изгубените са за отрезвяване. Бих могъл да се престоря, че стоя над тези неща, и да кажа, че съм научил нещо от невинните. Но истината е, че понякога съдебните заседатели просто не са в час.
Тя го знаеше много добре от предишната си работа като съдебен консултант.
— Като в случая с нашия човек Пел. Заседателите трябваше да препоръчат смъртна присъда. Но не го направиха.
— Защо? Смекчаващи обстоятелства ли имаше?
— Да, ако можем да определим страха като такова. Уплашиха се, че Семейството ще им отмъсти.
— Да, но не са се поколебали да го обявят за виновен.
— О, не. Имаше солидни доказателства. А и аз сериозно се потрудих. Подхванах темата за Сина на Менсън — всъщност аз му измислих това прозвище. Посочих всички прилики: Менсън е твърдял, че има власт да контролира хората. Дребни престъпления и подчинени жени, които го боготворят. Убийство на богато семейство. И книгите за Менсън, които бяха намерени в дома на Пел с подчертани пасажи и бележки в полетата. Всъщност той сам помогна за осъждането си — с усмивка добави Рейнолдс. — Добре си изигра ролята. Седеше безмълвно и гледаше втренчено съдебните заседатели, опитваше се да ги сплаши. С мен също опита. Изсмях му се и му казах, че психическата му власт няма ефект върху юристи. Съдебните заседатели се разсмяха. Така му развалих плана. — Поклати глава. — Не достатъчно, за да му издействам смъртоносната инжекция, но и от доживотната бях доволен.
— Вие ли бяхте обвинител и по делата срещу трите жени, срещу Семейството?
— Оставих ги да минат леко. Това бяха дребни прегрешения. Нямаха пръст в убийствата на Кройтънови. Убеден съм в това. Преди да срещнат Пел, никоя не е била задържана за нещо по-сериозно от пиене на публично място или цигара с марихуана. Той беше промил мозъците им… С Джими Нюберг беше друго. Той имаше тежки обвинения за насилие и търговия с наркотици.
Влязоха в просторната кухня, боядисана изцяло в жълто и бежово, и домакинът си сложи престилка. Явно я беше свалил, за да отиде да отвори.
— Заех се с готварството, след като се пенсионирах. Интересен контраст. Никой не обича прокурорите. Но… — кимна към голям чугунен тиган, пълен с морски дарове — … моето чопино? Всеки го обожава.
— Аха. — Данс се огледа, като се намръщи престорено. — Значи така изглежда една кухня.
— О, усещам, че сте любителка на готовата храна. Също като мен, когато бях ерген.
— Горките ми деца. Хубавото е, че вече те започват да готвят. За миналия Ден на майката ми направиха палачинки с ягодово сладко.
— А вие е трябвало само да почистите кухнята след тях. Ето, пробвайте от това.
Не можеше да откаже.
— Добре, но само малко.
Той й напълни цяла купичка.
— Върви с червено вино.