О’Нийл остави пръчиците и прокара пръсти през прошарената си коса.
— Ще ти разкажа нещо. Когато баща ми бил във Виетнам, понякога взводът му трябвало да влиза в тунелите на виетконгците. Понякога се натъквали на клопки, друг път — на въоръжени партизани. Това били най-опасните мисии във войната. Татко развил фобия, която останала и след като се завърнал в Щатите.
— Клаустрофобия?
— Не. Доброволецофобия. Прочистил един тунел, след което не вдигнал ръка втори път. Никой не разбира защо доброволно си се съгласила да водиш тази операция.
Тя се изсмя:
— Защото си мислите, че аз съм поискала.
Разказа му за тънките сметки на Овърби.
— Мислех си за това. Между другото, и ние като вас съжаляваме, че Фиш се махна.
Станли Фишбърн беше бившият шеф на КБР.
— Повярвай ми, не колкото нас.
— Добре де, може би не толкова. Но да ти отговоря на въпроса — всички са доволни, че ти пое случая. Бог да те благослови и да ти даде сили.
Данс отмести купчините списания и книги и разстла материалите на Мортън Негъл върху масичката. Може листовете и касетите да бяха само малка част от информацията, която бе видяла в кабинета му, но пак бяха впечатляващи.
Намериха списък на веществените доказателства, иззети от дома на Пел в Сийсайд след убийствата на Кройтънови. Имаше десетина книги за Чарлс Менсън, няколко големи папки и бележка от извършилия огледа:
„Предмет номер 23. Намерен в кашона с книгите за Менсън: «Трилби», роман от Жорж дю Морие. Книгата е четена неколкократно. Има много бележки в полетата. Няма отношение по разследването.“
— Чувал ли си за нея? — попита Данс.
О’Нийл четеше много и в огромната му колекция имаше книги от всички жанрове. За този роман обаче не знаеше нищо. Данс включи лаптопа си и потърси информация в Интернет.
— Интересно. Жорж дю Морие е дядо на Дафни дю Морие. — Прочете няколко анотации на книгата. — Изглежда, че „Трилби“ е бил бестселър, нещо като „Шифърът на Леонардо“ на своето време. Звенгали?
— Чувал съм думата. Свързано е с хипноза, но друго не знам.
— Интересно. Разказва се за провалил се музикант, Звенгали, който се запознава с млада и красива певица на име Трилби. Тя обаче също не била особено преуспяла. Звенгали се влюбва в нея, но тя не го иска. Затова той я хипнотизира. Тя започва успешна кариера, но се превръща в негова робиня. Накрая Звенгали умира и понеже според Дю Морие роботът не може да преживее без господаря си, тя също умира.
— Предполагам, че няма продължение. — О’Нийл прегледа една купчина листа. — Негъл има ли представа какво може да е замислил Пел?
— Не. Ще ни напише биографична справка.
През следващите няколко часа преглеждаха ксерокопията, търсеха имена на места или хора, към които Пел би могъл да има интерес, някаква причина да остане на полуострова. Не намериха нищо за „Алисън“ или „Нимю“.
Абсолютно нищо.
Повечето видеокасети бяха с телевизионни репортажи за Пел, убийствата на Кройтънови и самия Кройтън, безскрупулния, преуспял предприемач в областта на компютрите.
— Журналистически сензации — измърмори О’Нийл.
Същото, срещу което Мортън Негъл се противопоставяше при отразяването на военни конфликти.
Имаше обаче две по-специални касети — с полицейски разпити — от които Данс живо се заинтересува. Едната бе след задържане при грабеж преди тринайсет години.
— Кои са най-близките ти роднини, Даниел?
— Нямам такива.
— Родителите ти?
— Починали са отдавна. Сирак съм, може да се каже.
— Кога починаха?
— Когато бях на седемнайсет. Баща ми ни напусна преди това.
— Разбирахте ли се с него?
— С баща ми ли? Това е дълга история.
Пел разказа как баща му го малтретирал и го принуждавал да му плаща наем още като тринайсетгодишен. Пребивал го, ако не му донесял пари — пребивал и майка му, ако се застъпела за сина си. Обясни, че затова започнал да краде. Накрая баща му ги напуснал. По стечение на обстоятелствата родителите му умрели в една и съща година — майка му от рак, баща му при катастрофа, докато шофирал пиян. На седемнайсет Пел останал съвсем сам.
— Нямаш ли братя или сестри?
— Не, сър… Винаги съм си мислел, че ако имаше с кого да споделям трудностите, щях да стана друг човек… Нямам и деца. Много съжалявам за това, трябва да призная… Но съм още млад. Имам време, нали?