— О, ако се стегнеш, Даниел, няма причина да не създадеш добро семейство.
— Благодаря, че го казвате, господин полицай. Наистина го искам. Благодаря. Ами вие, господин полицай? Семеен ли сте? Виждам, че носите годежен пръстен.
Вторият полицейски запис бе от малко градче в Сентрал Вали отпреди дванайсет години, когато Пел бил задържан за дребна кражба.
— Даниел, слушай хубаво. Ще те питам няколко въпроса. Не се опитвай да ни лъжеш, ясно? Че ще стане лошо.
— Няма да лъжа, сър, господин шериф. Всичко ще ви кажа. Заклевам се.
— Ако го направиш, всичко ще е наред. Така, кажи сега как телевизорът и видеото на господин Пийбоди се озоваха в колата ти?
— Купих ги, господин шериф. Кълна се. На улицата. От един мексиканец. Приказвахме си и той каза, че му трябвали пари. Той и жена му, детето им било болно.
— Усещаш ли какво прави? — попита Данс.
О’Нийл поклати глава.
— Първият полицай е интелигентен. Говори добре, граматически правилно. Пел му отговаря по същия начин. Ами вторият? Не е толкова добре образован като първия, говори малко простовато. Пел усеща и започва да го имитира. Това е типичен трик на изпечените макиавелиевци. — Данс кимна към телевизора. — Пел манипулира и двамата.
— Не знам, бих му дал две минус за скалъпени оправдания — измърмори О’Нийл. — Никак не ме трогва.
— Я да видим. — Тя намери докладите, придружаващи касетите. — Съжалявам, господин професоре. Тези двамата са му писали шестици. Първото обвинение е смекчено от грабеж на притежаване на крадени вещи. Във втория случай? Направо са го пуснали.
— Ще си взема бележка.
Прекараха още половин час в преглеждане на материалите. Нямаше нищо интересно. О’Нийл погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам.
Уморено се надигна и Данс го изпрати до вратата. Той погали кучетата.
— Надявам се, че ще успееш да дойдеш утре на празненството на татко.
— Да се надяваме, че дотогава ще сме свършили с тази работа.
О’Нийл се качи във волвото си и потегли по мъгливата улица.
Мобилният й телефон иззвъня.
— Ало?
— Здрасти, шефке.
Почти нищо не се чуваше. Като фон звучеше силна музика.
— Би ли спрял този шум?
— Трябва да помоля оркестъра. Нещо ново за Хуан?
— Няма промяна.
— Ще отида да го видя утре. Слушай…
— Опитвам се.
— Така. Първо за лелята на Пел. Казва се Барбара Пел. Неадекватна е. От бейкърсфийлдската полиция казаха, че страда от болестта на Алцхаймер или нещо подобно. Не може да ти каже колко е часът. Зад къщата й има барака или гараж с инструменти и разни вещи на Пел. Всеки е можел да влезе и да вземе чука. Съседите не са видели нищо. Изненада, изненада, изненада!
— Това не е ли реплика на Анди Грифит?
— Да, от неговото шоу. На Гоумър Пайл.
— Колегите в Бейкърсфийлд ще следят ли къщата на старицата?
— Да… Слушай, шефке, имам нещо друго за теб. За Уинстън.
— Кой?
— Уинстън Келъг, човека от ФБР. Новата бавачка, която Овърби ти натресе.
Бавачка…
— Би ли използвал по-подходяща дума?
— Надзирател. Пастир. Поробител…
— Стига, Ти Джей.
— Добре, ето какво. На четирийсет и четири години е. Сега живее във Вашингтон, но е от Лос Анджелес. Бивш военен.
Също като покойния й съпруг, помисли си тя. Възрастта, военното минало…
— Бил е детектив в сиатълската полиция, после е отишъл в Бюрото. Работи в отдел, който разследва религиозни секти и престъпления, свързани с тях. Откриват водачите, водят преговори за освобождаване на заложници и организират програми за реадаптация. Отделът е бил създаден след Уако.
Имаше предвид случая със сектата на Дейвид Кореш, при който много невинни хора загубиха живота си. Централата на сектантите бе изгоряла и повечето от тях бяха загинали, включително деца.
— Има добро име в Бюрото. Доста е праволинеен, но не се плаши и да се изцапа. Тук цитирам моя приятел, нямам представа какво има предвид. А, има и още нещо, шефке. За тази дума „Нимю“. Няма я в полицейските архиви. Проверих само неколкостотин прякора в Интернет. Половината профили са невалидни, а онези, които още действат, са на шестнайсетгодишни келешчета. Истинските им имена са главно европейски и не намерих никого, който да има връзки тук. Попаднах обаче на един вариант, който изглежда интересен.