Уес обаче се намеси. Не се държеше грубо и не досаждаше, но й даде да разбере, че изобщо не харесва Брайън. Катрин бе преминала серия от сеанси за преодоляване на скръбта и все още от време на време ходеше на психолог. Лекарката й обясни как да възбуди у децата интерес към бъдещата й връзка с друг мъж и тя направи всичко, както трябваше. Синът й обаче я надхитри. Когато тя засегнеше темата за Брайън или се върнеше от среща с него, момчето я гледаше мрачно, затваряше се в себе си или ставаше необичайно раздразнително.
Това е искал да я пита снощи, когато четеше „Властелина на пръстените“.
Сега с непринудения въпрос за поканените на партито всъщност искаше да попита: „Брайън ще дойде ли?“
Подтекстът беше: „Наистина ли вече не се виждате?“
„Да, наистина“ — мислено му отговори Данс.
Питаше се как се чувства Брайън. Все пак й се обажда на няколко пъти, след като скъсаха.
Психоложката й обясни, че поведението на Уес е нормално и Данс може да го преодолее с достатъчно търпение и решителност. Най-важното бе да не му позволява да я контролира. Накрая тя реши, че няма достатъчно търпение и решителност. Затова преди две седмици скъсаха. Държа се тактично, обясни, че е твърде рано след смъртта на съпруга й, за да започва нова връзка. Не била подготвена. Брайън се разстрои, но прие новината спокойно. Без сцени. И си оставиха вратичка отново да се съберат.
„Нека да мине малко време…“
Истината бе, че след като скъсаха, тя почувства облекчение. Животът на родител не е лесен и тя прецени, че не си струва усилието да продължава тази романтична авантюра. При все това се радваше, че той още я търси, и близостта му й липсваше.
Когато изкарваше една количка с вино на Палубата, Данс видя баща си с Маги. Той държеше книга и й показваше рисунка на дълбоководна светеща риба.
— Хей, Маги, изглежда вкусно — пошегува се Данс.
— Не е смешно, мамо!
— Честит рожден ден, татко.
Тя го прегърна.
— Благодаря ти, скъпа.
Катрин подреди блюдата, зареди хладилника с бира, после влезе в кухнята и извади мобилния си телефон. Обади се на Ти Джей и Каранео. Издирването на Пел нямаше напредък, не бяха намерили и откраднатия форд „Фокус“. При търсенето на нещо, свързано с имената „Нимю“ и „Алисън“, също нямаше нищо ново, нито при проверката на хотели, мотели и пансиони, където би могъл да е отседнал Пел.
Тя се изкуши да се обади на Уинстън Келъг, в случай че се колебае да дойде, но се отказа. Той беше зрял мъж, можеше сам да реши.
Помогна на майка си да подготви още храна, после излезе на Палубата да посрещне съседите Том и Сара, които бяха донесли вино, подарък и водеха хилавия си мелез Фоулти.
— Мамо, моля те! — обади се Маги.
— Добре, добре. Освободи ги от кучешкия затвор.
Маги пусна Патси и Дилън от спалнята и трите кучета се разбесняха из двора, боричкайки се и търсейки непознати миризми.
След малко на Палубата се качи друга двойка. Стивън Кейхил беше около четирийсетте, бивш манекен в „Биркънсток“ и носеше прошарената си коса вързана на опашка. Въпреки скандинавското си име жена му, Мартин Кристенсен, бе мургава, с тъмна коса и темпераментна. Човек би си помислил, че е с мексикански или испански корени, но предците й бяха живели на континента преди всички други калифорнийски заселници. Във вените й течеше индианска кръв от племето олони — разнородната племенна група, чиито ловни полета са се простирали от Биг Сър до Сан Франциско. В течение на стотици, а може би и хиляди години олоните са били единствените обитатели на тази част на щата.
Преди няколко години Данс се запозна с Мартин в един местен колеж в Монтерей на концерт, водещ началото си от монтерейския фолклорен фестивал, на който през 1965 година Боб Дилън направил дебюта си на западното крайбрежие. Няколко години по-късно на вече прекръстения монтерейски попфестивал вниманието на публиката привлекли Джими Хендрикс и Джанис Джоплин.
Концертът, на който Данс се запозна с Мартин, не беше съдбовен за световната музика, но с важни последици за двете жени. Те веднага си допаднаха и останаха доста след последното изпълнение, дълго разговаряха за музика. Скоро станаха най-добри приятелки. Мартин буквално разби входната врата на Данс след смъртта на Бил. Предприе решителни действия, за да не позволи на приятелката си да потъне в примамливия свят на самосъжалението. Докато едни я отбягваха, а други (включително майка й) я засипваха с изтощителни съболезнования и предложения за подкрепа, приятелката й започна кампания, която би могла да се нарече „забравяне на мъката“. Шегуваше се, спореше с нея и кроеше тайни планове. Катрин неохотно трябваше да признае, че това, наистина действаше. Мартин изигра може би най-голяма роля да върне живота й отново в релси.