Момчетата на Стив и Мартин, близнаци, година по-малки от Маги, се качиха след родителите си по стълбите, като мъкнеха калъфа с китарата на майка си — другия подарък за Стюарт. След като се поздравиха, Маги заведе момчетата в задния двор, където Уес им предложи да поиграят с електронната му игра.
Възрастните се събраха около осветена от свещи маса.
Данс забеляза, че Уес не е изглеждал толкова щастлив от доста време насам. Той имаше дарба на организатор и сега измисляше игра за децата.
Хрумна й да се обади на Брайън, но бързо прогони тази мисъл.
— Беглецът. Ти ли…
Мелодичният глас на Мартин заглъхна, когато Катрин даде да се разбере, че знае за какво говори.
— Да. Аз водя издирването.
— Значи на теб ти го натресоха — отбеляза приятелката й.
— Без да ме питат. Ако се наложи да тръгна преди тортата и свещите, това ще е причината.
— Странна работа — измърмори Том Барбър, местен журналист на свободна практика. — През цялото време очаквахме терористи. Те са новото плашило за обществото. И изведнъж някой като Пел се промъква зад гърба ти. Забравяме, че хора като него са може би най-голямата заплаха за всички нас.
Жена му добави:
— Хората предпочитат да си стоят вкъщи. Навсякъде на Полуострова. Страх ги е.
— Единствената причина да съм тук е — сподели Стивън Кейхил, че знаех, че ще съм сред хора, които ще ме защитят, ако избухне престрелка.
Данс се засмя.
Майкъл и Ан О’Нийл дойдоха с двете си деца Аманда и Тайлър — съответно на девет и десет година. Маги пак се качи на терасата, за да заведе новодошлите в задния двор, като преди това се зареди с безалкохолни и чипс.
Данс покани гостите да си вземат вино и бира, после отиде в кухнята да помогне. Майка й обаче посочи входната врата:
— Идва още някой.
Беше Уинстън Келъг.
— Нищо не нося — виновно призна той.
— Имаме повече, отколкото можем да изядем. Можеш да си сложиш в пликче за вкъщи. Между другото, алергичен ли си?
— Към полен — да. Към кучета — не.
Келъг пак се беше преоблякъл. Носеше същото яке, но си бе сложил поло, дънки, половинки обувки и жълти чорапи. Забеляза изненадания поглед на Катрин.
— Да, знам. Приличам повече на застаряващ футболист, отколкото на федерален агент.
Тя го покани в кухнята и го представи на Еди. После излязоха на Палубата, където последваха нови запознанства. Катрин не издаде каква е ролята му в разследването и Келъг обясни, че случайно е дошъл в града и двамата „работят по няколко проекта“.
Тя го заведе долу, за да го представи и на децата. Забеляза, че Уес и Маги го гледат изпитателно и си шепнат, вероятно очакваха да е въоръжен.
О’Нийл също слезе.
Уес му помаха весело, хвърли още веднъж поглед към Келъг и отново се вглъби в играта, която явно измисляше в момента. Той определяше правилата. Беше нещо, свързано с открития космос и невидими дракони. Кучетата бяха извънземни. Близнаците бяха кралска двойка, а една шишарка изпълняваше функцията на вълшебна сфера, ръчна граната или и двете заедно.
— Каза ли на Майкъл за Негъл? — попита Келъг.
Тя накратко разказа на детектива какво са научили за миналото на Пел. Добави също, че писателят ще посети Тириса Кройтън.
— Значи мислиш, че Пел е тук заради убийствата, така ли? — попита О’Нийл.
— Не знам. Но имам нужда от всяка информация, която можем да получим.
Детективът се усмихна и се обърна към Келъг:
— Не оставя нищо непроверено. Така работи нашата Катрин.
— Научила съм го от него — засмя се Данс.
— А, хрумна ми нещо — вметна О’Нийл. — Спомняте ли си, че един от телефонните разговори на Пел от затвора е бил за пари?
— За девет хиляди и двеста долара — отговори Келъг. Данс се изненада на способността му да помни. — И аз си мислех за това. Знаем, че първата кола е била открадната от Лос Анджелес. Логично е да предположим, че приятелката на Пел е оттам. Защо не проверим във всички банки в Ел Ей дали през последните един-два месеца тяхна клиентка е теглила такава сума.