Седнаха на удобните дивани от двете страни на масичката. Линда отново огледа бунгалото.
— Леле, страхотно е!
И още как. Данс се питаше какво ли ще кажат счетоводителите на ФБР, когато видят сметката. Бунгалото струваше близо шестстотин долара на вечер.
— Ребека също идва насам. Но с вас можем да започваме.
— Ами Саманта?
— Не пожела да дойде.
— Значи сте разговаряли с нея?
— Отидох да я видя лично.
— Къде е тя?… Не, чакайте, сигурно не можете да ми кажете.
Данс се усмихна.
— Чух, че си е направила пластична операция, сменила е името си и всичко.
— Вярно е, да.
— На летището купих вестник да прочета какво става.
Данс си спомни, че в дома на брат й няма телевизор; дали беше по етични причини, или начин на живот? Или по икономически? В днешно време човек можеше да си прекара кабел за стотина долара. Данс забеляза, че токовете на Линда са почти напълно износени.
— Пишеше, че със сигурност той е убил надзирателите. — Линда отпи от чая. — Това ме изненада. Даниел не използваше насилие. Беше готов да посегне само при самозащита.
От гледна точка на Пел точно това бе причината да убие надзирателите.
— Все пак — продължи тя — е оставил някого, без да му направи нищо. Онзи шофьор.
Само защото е имал полза от това.
Данс попита за убийството на държавния служител в Рединг.
— Чарлс Пикъринг ли? — Жената замислено заоглежда кухненските уреди. — Не съм чувала Даниел да говори за него. Но ако полицията го е пуснала, предполагам, че не го е извършил.
Интересна логика.
— Как се запознахте с Пел?
— Беше преди десетина години. В парка „Голдън Гейт“. В Сан Франциско. Бях избягала от къщи и спях там. Даниел, Саманта и Джими живееха в Сийсайд заедно с още неколцина. Пътуваха по крайбрежието като катунари. Продаваха разни неща, които купуваха или изработваха. Сам и Джими бяха доста талантливи. Правеха рамки за снимки, кутии за компактдискове, закачалки за вратовръзки. Такива неща… Както и да е, бях избягала този уикенд — не беше голяма работа, често го правех — и Даниел ме засече при японската градина. Седна и заговорихме. Даниел има тази дарба. Умее да слуша. Кара те да се чувстваш, все едно си центърът на вселената. Много е такова… съблазнително.
— И вече не се прибрахте у дома.
— Не, напротив. Винаги съм искала да избягам и да не се върна никога. Брат ми го направи. Тръгна си, когато беше на осемнайсет, и не погледна назад. Аз обаче не бях достатъчно смела. Живеехме в Сан Матео и родителите ми бяха много строги. Искаха военна дисциплина. Баща ми управляваше банковия тръст „Санта Клара“ и…
— Чакайте, този Уитфийлд ли?
— Да. Мултимилионерът Уитфийлд. Онзи, който финансира много от компаниите в Силициевата долина и преживя кризата. Онзи, който искаше да влезе в голямата политика, докато дъщеря му не излезе на първа страница по вестниците и не провали всичко. — Тя се усмихна мрачно. — Виждали ли сте човек, когото родителите му са лишили от наследство? Ето, пред вас седи такъв…
Когато бях дете, живеехме като в казарма. Трябваше да правя всичко, както ми кажат. Те определяха как ще подредя стаята си, как ще се облека, какво ще нося на училище, какви оценки трябва да получавам. Баща ми ме биеше до четиринайсетата ми година и спря само защото майка му каза, че не е много уместно да го прави с момиче на моята възраст… Твърдяха, че го правят, защото ме обичали, искали да успея в живота и да съм щастлива. Но не, просто обичаха да командват. Опитваха се да ме превърнат в малка кукла, която да обличат и да си играят с нея.
И така, върнах се вкъщи, но мислех за Даниел. Бяхме говорили, де да знам… само няколко часа. Той ми каза да се осланям на преценката си. Каза ми, че съм умна и красива. — Линда се намръщи. — О, всъщност не бях нито едното, нито другото. Но когато ми го каза, повярвах.
Една сутрин майка ми влезе в моята стая и ме накара да стана и да се облека. Щели сме да ходим на гости на леля ми или де да знам… И трябвало да съм с пола. Исках да си сложа дънки. Не беше нещо официално — отивахме на обикновен обяд. Тя обаче ми вдигна скандал. Разкрещя се: „Не може моята дъщеря…“ Сещате се. Грабнах раницата си и избягах. Боях се, че няма да го намеря, но ми бе казал, че следващата седмица ще бъде в Санта Крус, на битпазара на крайбрежната улица.