Данс забеляза, че спокойното лице на Линда помръкна при този коментар.
Ребека разказа как след затвора се е включила в женското движение.
— Осъзнах как съм се кланяла на Пел, как съм го гледала като цар. Затова преди няколко години се отдадох на феминизма, исках да се реванширам пред другите жени.
След много консултации с психолози направила фирма, която да помага на жени да започват и да финансират собствен дребен бизнес. Оттогава се занимаваше с това. Сигурно добре припечелваше, помисли си Данс, съдейки по бижутата, дрехите и италианските й обувки, които по нейна преценка (а полицайката беше експерт в тази област), струваха цяло състояние.
На вратата пак се почука и Уинстън Келъг влезе. Тя се зарадва да го види както по професионални, така и по лични причини. Беше изненадващо общителен за високопоставен експерт на ФБР. Данс бе посещавала доста събирания с колегите на мъжа си и повечето бяха затворени и сдържани. Келъг обаче остана до края на тържеството с родителите й.
Сега той поздрави двете жени и съгласно процедурата им показа служебната си карта. Наля си чаша кафе. Досега Данс задаваше общи въпроси, но след като Келъг дойде, беше време да пристъпят към основната част.
— И така, ето какво е положението. Пел вероятно все още е в района. Не можем да разберем къде и защо. Няма логика: повечето избягали затворници се стремят да отидат колкото се може по-далеч от мястото, където са лежали.
Разказа им как се е измъкнал от сградата на съда и какво е станало досега. Жените слушаха с интерес — по лицата им се четеше недоумение и омраза.
— Първо, нека да ви попитам за съучастничката му.
— Жената, за която четох? — попита Линда. — Коя е тя?
— Не знаем. Според свидетели е руса и млада. Около двайсет и пет годишна.
— Значи си има нова приятелка — отбеляза Ребека. — Типично за Даниел.
— Не знаем за отношенията им — вметна Келъг. — Може би е негова почитателка. Оказва се, че затворниците, дори най-лошите, лесно печелят женските сърца.
Ребека се изсмя и погледна Линда:
— Получавала ли си много любовни писма, докато беше зад решетките? Аз не.
Линда се усмихна сдържано.
— Има вероятност да не е непозната — настоя Катрин. — Трябва да е била много млада, когато сте били в Семейството, но ми хрумна, че може да сте я познавали.
Линда се намръщи:
— Ако сега е на двайсет и пет… тогава трябва да е била тийнейджърка. Не си спомням такова момиче.
Ребека кимна:
— Когато бях в Семейството, бяхме само петимата.
Данс си записа нещо.
— Сега искам да поговорим как живеехте тогава. Какво говореше и правеше Пел, какво го интересуваше, какви планове си правеше? Надявам се, че ще си спомните нещо, което може да ни подскаже какво е намислил сега.
— Първа стъпка, определи проблема. Втора стъпка, събери фактите — отбеляза Ребека, като се втренчи в полицайката.
Линда и Келъг гледаха неразбиращо. Данс, естествено, знаеше за какво става дума. (И беше благодарна, че Ребека не е в настроение пак да й изнася лекции като вчера.)
— Казвайте каквото ви хрумне. Ако се сетите нещо, което ви изглежда странно, споделете. Ще сме доволни на всичко.
— Готова съм да слушам — каза Линда.
— Питайте — добави Ребека.
Данс се поинтересува за устройството на Семейството.
— Беше като комуна — обясни Ребека, — което ми изглеждаше странно, нали съм израснала в обикновено американско семейство.
Когато го описаха обаче, се оказа, че правилата са били малко по-различни от стандартните комунистически принципи. Основният закон бил: от всеки според онова, което поиска Пел; на всеки според това, което Пел реши да даде.
При все това Семейството функционирало доста добре, поне от практическа гледна точка. Линда се грижела за домакинството и всеки от другите давал своя дял. Хранели се добре и поддържали къщата чиста и в добро състояние. Саманта и Джими Нюберг умеели да майсторят. По очевидни причини — крадени вещи, които складирал в стаята си — Пел не искал собственикът да боядисва или да поправя развалените уреди, затова всичко правели сами.