— Прочетохте ли молитва?
— Не.
— Дори на Великден?
— Аз предложих — отговори Ребека, — но Пел не разреши.
— Точно така — съгласи се Линда. — Ядоса се.
Заради баща му, предположи Данс.
— Поиграхме в двора. На летяща чиния, на бадминтон. После изнесох вечерята.
— Бях откраднала доста хубаво каберне — добави Ребека. — С Джими и другите момичета си наляхме вино. Пел не пиеше алкохол. О, доста се напих. Сам също.
— И се подухме от ядене. — Линда погали корема си.
Данс продължи да задава насочващи въпроси. Усети, че Уинстън Келъг е изгубил нишката на разговора. Можеше да е специалист по сектите, но сега определено бяха на нейна територия.
— След като се нахранихме, останахме да си приказваме — говореше Линда. — Със Сам попяхме. Джими си играеше нещо на компютъра. Даниел четеше.
Спомняха си все повече неща, едно водеше друго.
— Пиене, приказки, семейно празненство.
— Да.
— Помните ли за какво си говорехте?
— О, за всякакви неща, нали се сещате… — Линда замълча за момент. После каза: — Чакайте. Това ми напомня нещо, което може би ще ви е интересно.
Леко наклони глава на една страна. Това бе признак, че й е хрумнало нещо важно, макар че от разсеяните й очи — втренчени във вазата с изкуствени цветя — личеше, че мисълта й не е съвсем ясна. Данс запази мълчание — с най-обикновен въпрос можеш да изтриеш едва оформилия се спомен.
Линда продължи:
— Не беше на Великден. Беше друг ден, пак на вечеря. Но като се замислих за Великден, си спомних. С Даниел бяхме в кухнята. Гледаше ме как готвя. От съседната къща се чу силен трясък. Съседите се караха. Той каза, че нямал търпение да се махне от това място. Да отиде на своя планински връх.
— Планински връх ли?
— Да.
— Негов? — наостри уши Келъг.
— Така каза.
— Имаше ли някакви имоти?
— Не е споменавал нищо такова. Може би е казал „мой“, защото е искал някога да го има.
Ребека не знаеше нищо за това.
— Спомням си го ясно — настоя Линда. — Каза, че искал да избяга от всички. Щели сме да бъдем само ние, Семейството. И наоколо нямало да има никой друг. Струва ми се, че друг път не е споменавал нещо такова.
— Не е споменавал Юта, нали?
— Не — потвърди Ребека. — Обаче, чакайте, като се замисля… не знам дали ще помогне, но и аз си спомних нещо. В същия дух. Една вечер, когато си легнахме, той каза: „Трябва да направя голям удар. Да съберем достатъчно пари, за да се махнем оттук.“ Ясно си го спомням: „Голям удар“.
— Какво е имал предвид? Да купи имот ли?
— Може би.
— Линда?
Тя заяви, че не знае нищо повече, и изглеждаше разстроена, че Пел не е споделил всичко с нея. Данс зададе най-логичния въпрос:
— Възможно ли е този голям удар да е бил грабежът у Кройтън?
— Не знам — отговори Ребека. — Не ни беше казал какво ще правят с Джими през онази нощ.
Данс се замисли. Може би все пак е откраднал нещо ценно от дома на Кройтън. Направил го е, преди полицията да дойде. Замисли се за колата, с която е отишъл, за да извърши грабежа. Дали са я претърсили основно? Къде беше сега? Може би унищожена, може би някой я е купил. Записа си да се опита да открие автомобила. Също да провери в данъчната служба дали Пел има недвижима собственост.
Планински връх… Това ли е търсил в Интернет от затвора?
Имаше още неизяснени въпроси, но тя беше доволна от напредъка. Най-после имаше чувството, че малко е започнала да разбира Даниел Пел. Канеше се да попита още нещо, когато телефонът й иззвъня.
— Извинете ме.
Вдигна.
— Катрин, аз съм.
Тя притисна апарата до ухото си.
— Ти Джей, какво има?
Подготви се за нещо сериозно. Фактът, че той не я нарече „шефке“, означаваше, че има лоша новина.
29.
Катрин Данс и Уинстън Келъг се приближиха по пътя, покрит с тънък слой влажен пясък, към Ти Джей и Майкъл О’Нийл, застанали до отворения багажник на автомобил „Лексус“ последен модел. При тях имаше още един човек, служител от съдебномедицинска лаборатория, която бе към монтерейското шерифство. Пооплешивелият закръглен мъж я поздрави:
— Добър ден, Катрин.
Тя го запозна с Келъг, после надникна в багажника. Жертвата лежеше на една страна. Краката й бяха свити, ръцете й — омотани, а устата — залепена с тиксо. Носът и лицето й бяха яркочервени. Имаше спукани капиляри.