Глава 15
1
След като остави бърлогата на Старата Еси, лисугерът затича на зигзаг през гората. Спря да си почине под някакъв обрасъл навес. Сънува, че майка му е донесла плъх, но той беше гнил и отровен и лисугерът разбра, че майка му е болна. Очите й бяха червени, устата й беше изкривена на една страна, а езикът й бе изплезен до земята. Тогава си спомни, че тя си е отишла, че майка му я няма от много време. Беше я видял как лежи във високата трева, а на следващия ден все още лежеше на същото място, но вече не беше майка му.
— Отровата в стените — каза мъртвият плъх в устата на мъртвата му майка. — Тя казва, че пръстта е направена от телата ни. Вярвам й. О, болката не спира. Дори смъртта боли.
Облак нощни пеперуди се спусна върху мъртвата майка на лисугера и мъртвия плъх.
— Не спирай, дете — каза лисицата майка. Имаш работа.
Лисугерът трепна насън и усети рязка болка, когато рамото му се удари в ръба на нещо стърчащо — парче стъкло или треска. Беше ранна вечер.
Отнякъде наблизо се разнесе гръмовен трясък — метал и дърво, съскане на пара, бучене на огън. Лисугерът изскочи изпод навеса и се втурна към пътя. Отвъд него се издигаха по-големите дървета и той се надяваше, че там ще е по-безопасно.
Край пътя една кола се беше блъснала в дърво. Горяща жена измъкваше мъж от предната седалка на колата. Мъжът пищеше. Звукът, издаван от горящата жена, беше кучешки.
Лисугерът разбра значението му: Ще те убия, ще те убия, ще те убия. Около тялото й трептяха горящи паяжини.
Това беше момент за вземане на решение. Сред първите заповеди в личния му списък беше НЕ ПРЕСИЧАЙ ПЪТЯ ДЕНЕМ. През деня имаше повече коли, а колите не можеха да бъдат изплашени или пропъдени, още по-малко победени. Докато летяха по пътя, те издаваха и звук, и ако се заслушаш (една лисица винаги трябва да се ослушва), звукът беше думи, а думите бяха искам да те убия, искам да те убия, искам да те убия. Топлите кървящи останки на животни, които не се бяха вслушали в тези думи, бяха осигурили на лисугера доста отлични закуски.
От друга страна, ако иска да оцелее, една лисица трябва да подхожда гъвкаво към опасността. Трябва да балансира заплахата на колата, която иска да те убие, с обгърнатата в огън жена, която заявява, че ще те убие.
Лисугерът се втурна напред. Докато минаваше покрай горящата жена, жегата от нея достигна до козината и порязаното на гърба му. Жената беше започнала да блъска главата на мъжа в платното и гневният й рев се беше засилил, но заглъхна, когато лисугерът изтича надолу по банкета от другата страна на пътя.
Забави крачка в голямата гора. От порязаното задният десен крак го болеше. Беше нощ. Миналогодишните листа шумоляха под лапите му. Лисугерът спря да пие вода от един поток. Във водата проблясваше масло, но той бе жаден и се налагаше да се задоволи с това, с което разполага. На един пън до потока бе кацнал сокол и кълвеше корема на катерица.
— Ще ми дадеш ли малко? — извика му лисугерът. — Мога да ти стана приятел.
— Лисиците нямат приятели — отвърна соколът.
Вярно беше, но лисугерът никога нямаше да го признае.
— Кой лъжец ти го е казал?
— Тече ти кръв — каза соколът.
Лисугерът не хареса закачливия му тон. Реши, че е по-мъдро да смени темата.
— Какво става? Нещо се е променило. Какво е станало със света?
— Нататък има дърво. Ново дърво. Дърво майка. Появи се по изгрев. Много красиво. Много високо. Опитах се да полетя до върха му, но макар да виждах короната, тя бе недостъпна за крилете ми. — Яркочервено черво се откъсна от тялото на катерицата и соколът го погълна.
После наклони глава настрани. Миг по-късно миризмата стигна до ноздрите на лисугера — пушек. Сезонът бе сух. Ако горящата жена беше пресякла пътя, няколко крачки в храсталаците щяха да са достатъчни, за да подпали всичко.
Трябваше да продължи да бяга. Дишаше тежко. Беше уплашен и ранен — но все още бе с всичкия си.
— Очите ти ще станат чудесно угощение за някой късметлия — каза соколът и отлетя, понесъл безжизнената катерица в ноктите си.
2
Както можеше да се очаква, книжен клуб „Първи четвъртък“ беше започнал да се отклонява от текста за този месец, който между другото беше „Изкупление“ от Иън Макюън. Романът разказваше историята на двама влюбени, разделени едва ли не преди да започне връзката им от лъжливото обвинение на едно момиче с неестествено богато въображение на име Брайъни.