После, след като се настаниха в дневната на Дороти, Маргарет беше извадила шишенцата лоразенам. Бяха на две години. Когато съпругът й починал, докзорът й ги дал, „за да ти помогнат да се справиш, Мидж“. Маргарет не беше изпила нито едно хапче; макар да тъгуваше за съпруга си, нервите й бяха в отлично състояние, може би дори по-добре, тъй като след смъртта му вече не й се налагаше да се тревожи, че може да се убие, докато чисти снега от алеята през зимата или докато се катери по стълбата, за да среже клоните, които се приближаваха прекалено много до електрическите кабели. Но тъй като здравната й застраховка покриваше цената на лекарствата, тя ги беше взела. Човек никога не знае какво може да му потрябва — това беше мотото й. Или кога. И сега изглеждаше, че „кога“ е настъпило.
— Помислих си, че е по-добре да го направим заедно — каза Маргарет. — Така не е толкова страшно.
Останалите три се бяха съгласили, че идеята е добра. Дороти Харпър също беше вдовица. Съпругът на Гейл беше в дом за възрастни хора и напоследък не разпознаваше и собствените си деца. И като стана дума за децата на момичетата от клуба, те бяха вече на средна възраст, живееха на места далеч от Апалачите и не си падаха по идеите за събиране в последния момент. Бланш, единствената все още работеща в групата, никога не се беше омъжвала и нямаше деца; може би така беше по-добре, като се имаше предвид накъде вървяха нещата.
Въпросът, който зададе Бланш, сложи край на смеха.
— Може да се събудим като пеперуди — каза Гейл. — Пашкулите, които видях по новините, ми напомнят малко на пашкулите на гъсениците.
— Паяците също омотават мухите в паяжините си. Мисля, че пашкулите са по-скоро от този тип, а не на пеперуди — каза Маргарет.
— Аз не разчитам на нищо. — През последните няколко минути пълната чаша на Бланш бе станала празна.
— Аз пък се надявам да видя ангел — каза Дороти.
Останалите три я погледнаха. Тя като че ли не се шегуваше. Набръчканата й брадичка и уста сякаш се свиха в юмруче.
— Бях добра, нали разбирате — добави тя. — Опитвах се да бъда мила. Добра съпруга. Добра майка. Пенсионирах се доброволно. Че защо, в понеделник ходих чак до Кофлин за събранието на комисията.
— Знаем — каза Маргарет и протегна ръка към Дороти, която беше самата дефиниция на добра стара душа. Гейл повтори това, Бланш също.
Шишенцата с хапчета обиколиха компанията и всяка взе по две. След този акт на причастие четирите приятелки седнаха и се спогледаха.
— И сега какво ще правим? — попита Гейл. — Просто ще чакаме ли?
— Ще плачем — каза Маргарет и се разкиска, докато престорено търкаше очи. — Ще плачем, ще плачем, ще плачем!
— Я ми подайте курабийките — каза Дороти. — Спирам диетата си.
— Аз пък искам да се върнем към книгата — каза Бланш. — Искам да поговорим за това как се променя Брайъни. Тя е като пеперуда. Помислих си, че това е чудесно. Напомни ми за някои от жените в затвора.
Гейл беше взела пиното от масата. Махна станиола и взе тирбушона.
Докато тя наливаше на всички, Бланш продължи:
— Знаете ли, има много рецидиви — нарушаване на условията за предсрочно освобождаване, връщане към старите навици и тъй нататък, но някои от тях наистина се променят. Някои започват чисто нов живот. Също като Брайъни. Не е ли чудесно?
— Да — каза Гейл и вдигна чашата си. — За идващия нов живот.
3
Франк и Илейн спряха на прага на спалнята на Нана. Минаваше девет. Бяха я положили на леглото, без да я завиват. На стената имаше плакат на някаква маршируваща група в униформи и дъска, на която Нана бе закрепила най-добрите си рисунки на манга герои. От тавана висяха вятърни камбанки от разноцветни тръби и стъклени мъниста. Илейн настояваше всичко да бъде подредено, така че по пода нямаше дрехи и играчки. Завесите бяха спуснати. Израстъкът около главата на Нана беше голям и объл. Онези около ръцете й бяха еднакви, само че по-малки. Ръкавици без палци.
Макар че и двамата не бяха казали нито дума, след като останаха да стоят мълчаливо повече от минута, Франк осъзна, че и двамата се страхуват да изгасят светлината.
— Да се върнем след малко и да я проверим. — По навик Франк го каза шепнешком, както бе правил неведнъж, когато се опитваха да не събудят Нана.
Илейн кимна. Двамата едновременно отстъпиха от отворената врата и слязоха в кухнята.
Илейн седна на масата, а Франк почна да прави кафе: наля вода в каната и сложи кафе във филтъра. Беше го правил хиляди пъти, макар и никога в толкова късен час. Привичността на действията му го успокояваше.