— Защо? Ти го направи. — Клинт видя как Хикс трепна и му се прииска да можеше да си вземе думите назад. Хвана ръката на Хикс и внимателно я махна от сакото си. — Ти провери жена си, аз трябва да проверя Джаред и Лайла. И после ще се върна.
— Кога?
— Веднага щом мога.
— Иска ми се всички да бяха заспали! — изтърси Хикс. Приличаше на капризно дете. — Всичките тези крадли, курви и наркоманки! Трябва да им даваме приспивателни вместо кафе! Това би решело проблема, нали?
Клинт само го гледаше, без да каже нищо.
— Добре. — Хикс положи усилия да изправи рамене. — Разбирам. Имаш близки хора. Просто… всичко това… всички тези жени… имаме цял затвор, пълен с тях!
„Сега ли се сети?“, помисли Клинт и попита Хикс как е жена му. Сигурно бе трябвало да го попита по-рано. Не че Хикс го беше попитал за Лайла.
— Будна е, поне засега. Има… — Хикс прочисти гърло и извърна очи. — Осигурила си е хапчета.
— Добре. Това е добре. Ще се вър…
— Док. — Беше Ванеса Лампли, и не по интеркома. Стоеше в коридора до вратата. Бе зарязала Будката, което беше нечувано. — Трябва да дойдеш и да видиш това.
— Ван, не мога. Трябва да проверя Джаред и да видя Лайла…
За да се сбогувам, помисли си Клинт. Мисълта го споходи внезапно. Потенциалният край. Колко още можеше тя да остане будна? Не много. По телефона му се беше сторила доста отнесена, сякаш вече беше тръгнала към някакъв друг свят. Задремеше ли, нямаше основания да се смята, че може да бъде върната.
— Разбирам — каза Ванеса, — но няма да ти отнеме повече от минута. Вие също, господин Хикс, сър. Това… не знам, но може да промени всичко.
2
— Следете втори монитор — каза Ван, когато стигнаха Будката.
Втори монитор в момента показваше коридора на Крило А.
Две жени — Дженет Сорли и Ейнджъл Фицрой — бутаха количка към тапицираната килия А-10 в края. Преди да стигнат до нея, спряха, за да поговорят с една особено едра затворничка, която поради някаква причина се беше настанила в помещението за обезпаразитяване.
— Дотук имаме поне десет жени, заспали в онези паяжини — каза Ван. — Може вече да са петнайсет. Повечето са в килиите си, но има три в общото помещение и една в работилницата за мебели. Онази гадост започва да расте от тях веднага щом заспят. С изключение на…
Тя натисна копче на таблото и втори монитор показа вътрешността на А-10. Новата затворничка лежеше на леглото си със затворени очи. Гърдите й бавно се издигаха и спускаха.
— С изключение на нея — каза Ван. В гласа й се долавяше нещо като страхопочитание. — Новата рибка спинка като бебе и единственото нещо на лицето й е гладката като от „Камей“ кожа.
Гладката като от „Камей “ кожа. Това напомни нещо на Клинт, но му се изплъзна заради изненадата от онова, което виждаше, и тревогите му за Лайла.
— Това, че очите й са затворени, не означава задължително, че е заспала.
— Виж, док, занимавам се с тази работа по-дълго, отколкото ти с твоята. Знам кога са будни и кога спят. Тази спи, при това поне от четирийсет и пет минути. Някой изпуска нещо, вдига шум, а тя само трепва и се обръща.
— Дръж я под око. Можеш да ми дадеш пълен доклад, когато се върна — каза Клинт. — А сега трябва да тръгвам. — Въпреки настояването на Ван, че може да различи спяща жена от такава със затворени очи, не се хващаше. И трябваше да види Лайла, докато все още имаше тази възможност. Не искаше да я изгуби с това — причината да го лъже, каквато и да бе тя — помежду им.
Излезе и докато вървеше към колата си, нещото, което го тормозеше, внезапно придоби форма в ума му. Иви Блек бе блъскала многократно лицето си в преградата на колата на Лайла, а само няколко часа по-късно подутините и синините й напълно бяха изчезнали. На тяхното място имаше само гладка като от „Камей“ кожа.
3
Дженет буташе количката, а Ейнджъл вървеше до нея, удряше по едната кана с лъжица и викаше:
— Кафе! Специално кафе! Има събуждащо питие за всички ви! Скачайте, вместо да спите!
Раздадоха само няколко кафета в Крило А, където повечето килии бяха отворени и празни.
По-рано в Крило Б реакцията на Рий беше демонстрация на онова, което предстоеше. Специалното кафе може и да изглеждаше добра идея, но бе трудно за преглъщане. Рий се беше намръщила и бе върнала чашата си след първата глътка.
— Господи, Дженет, ще взема сока, но това е прекалено силно за мен.
— Силно, ама държеливо! — заяви Ейнджъл. Тази вечер беше сменила южняшкия си акцент с механично приповдигнат гето жаргон. Дженет се чудеше колко ли чашки специално кафе е изпила. Ейнджъл като че ли нямаше проблем с вкуса му. — Пиячката е яка, гълтай от черпака, не бъди мастия и не ставай на мумия!