Една от обитателките на Крило А я погледна.
— Ако това е рапиране, скъпа, по-добре пусни диско.
— С римите не се ебавай, а пийни и се изправяй. Която не пие, мозъкът й ще изгние.
Но дали отлагането на неизбежното беше наистина добра идея? Отначало Дженет смяташе, че е така, и мислите за сина й я ободряваха, но сега отново започваше да се изморява и усещаше как безнадеждността дебне зад ъгъла. А и не отлагаха кой знае колко неизбежното — когато излязоха пред надзирател Лампли с предложението за супер кафето, в затвора имаше три спящи, а оттогава си бяха заминали още няколко. Дженет обаче не повдигна въпроса. Не защото се страхуваше от прочутия темперамент на Ейнджъл, а защото идеята да обсъжда каквото и да било беше уморителна. Самата тя беше изпила три чаши от специалното кафе — добре де, две и половина, защото стомахът й отказа да поеме цялата трета чаша и въпреки това се чувстваше изтощена. Струваше й се, че са минали години, откакто Рий я беше събудила и я бе попитала дали е гледала как квадратът светлина от прозореца пълзи по пода.
„Не ми се занимава с някакъв квадрат светлина“ — беше й отговорила Дженет.
„Аз пък казвам, че не може да не ти се занимава с квадрат светлина“ — бе отвърнала Рий и сега думите й се въртяха непрекъснато в главата на Дженет като някакъв безумен дзен коан. „Не може да не ти се занимава“ звучеше безсмислено, нали? А може би не. Нямаше ли някакво правило, че двойното отрицание прави положително твърдение? В такъв случай може би имаше смисъл. Може би…
— Еха! Дръж се, приятелко! — извика Ейнджъл и бутна силно с бедро количката. Тя се заби в чатала на Дженет и я събуди. Специалното кафе и сокът се плискаха в каните и гарафите.
— Какво? — попита тя. — Какво става, Ейнджъл?
— Моята землячка Клаудия! — извика Ейнджъл. — Здрасти, красавице!
Бяха навлезли на пет-шест метра по коридора на Крило А. На пейката до автомата за препарат против въшки седеше Клаудия Стивънсън, известна на всички затворнички (а и на надзирателите, макар че те не използваха прякора открито) като Клаудия Динамитеното тяло. Въпросното тяло обаче не беше толкова динамитено, колкото преди десет месеца. От влизането в затвора нишестето и литрите затворнически сос му бяха помогнали да качи петнайсет-двайсет килограма.
Ръцете й бяха отпуснати върху кафявите униформени панталони. Горнището лежеше смачкано в краката й, разкривайки спортен сутиен размер XL. Дженет си помисли, че циците на Клаудия обаче си остават изумителни.
Ейнджъл сипа кафе в чашка от стиропор, като разля малко на пода в ентусиазма си, и поднесе чашката на Клаудия.
— Изгълтай го, госпожице Динамит! Силно и държеливо! С нас всеки час, сестро!
Клаудия поклати глава и продължи да се взира в плочките на пода.
— Клаудия? — попита Дженет. — Какво има?
Някои от затворничките завиждаха на Клаудия, но Дженет я харесваше и й беше мъчно за нея. Клаудия беше отмъкнала голяма сума от презвитерианската църква, на която била директор на услугите, за да задоволи свирепото пристрастяване към наркотиците на съпруга си и най-големия си син. И сега двамата бяха на улицата, свободни като птици. Имам рима за теб, Ейнджъл, помисли си Дженет. Мъжете си живеят живота, жените опъват хомота.
— Нищо. Просто събирам смелост. — Клаудия така и не откъсна поглед от пода.
— За какво? — попита Дженет.
— Да я помоля да ми позволи да заспя нормално като нея.
Ейнджъл намигна на Дженет, направи с пръст кръгче около ухото си и леко изплези език.
— Кого имаш предвид, госпожице Динамит?
— Новата — отвърна Клаудия. — Мисля, че тя е дяволът, Ейнджъл.
Това страшно се хареса на Ейнджъл.
— Дявол-ангел! Ангел-дявол! — Направи с пръсти везни и ги разклати нагоре-надолу. — Това е историята на моя живот, госпожице Динамит.
Клаудия продължи да дудне:
— Трябва да има нещо дяволско в нея, щом само тя може да спи нормално.
— Не те разбирам — каза Дженет.
Клаудия най-сетне вдигна глава. Под очите й имаше тъмнолилави сенки.
— Тя спи, но не е в пашкул. Сами я вижте. Питайте я как го прави. Кажете й, че ако иска душата ми, нейна е. Аз само искам да видя отново Майрън. Той си ми е детенцето.
Ейнджъл изля обратно в каната кафето, което беше предложила на Клаудия, и се обърна към Дженет.