— Ще я видим тая работа. — Не изчака Дженет да се съгласи.
Когато Дженет пристигна с количката, Ейнджъл се беше вкопчила в решетките и се взираше в килията. Жената, която Дженет бе зърнала, докато Питърс я насилваше, лежеше отпусната на леглото си със затворени очи и дишаше равномерно. Тъмната й коса се беше разпиляла като разкошно ветрило. Лицето й беше още по-красиво отблизо, без нито един недостатък. Не само че нямаше паяжини, но и синините, които беше видяла Дженет, ги нямаше. Как беше възможно това?
Може би наистина е дяволът, помисли си Дженет. Или пък ангел, дошъл да ни спаси. Само че това не й се струваше вероятно. Ангелите не долитаха в затвора. С изключение на Ейнджъл Фицрой, разбира се, но тя беше по-скоро прилеп.
— Събуди се! — извика Ейнджъл.
— Ейнджъл? — Дженет докосна нерешително рамото й. — Може би не бива…
Ейнджъл се отърси от ръката й и се опита да отвори вратата на килията, но тя беше заключена. Ейнджъл взе капака на каната за кафе и заудря с него решетките, като вдигна такава безподобна врява, че Дженет трябваше да си запуши ушите.
— Събуди се-е, кучко! Събуди се и помириши шибаното кафе!
Жената на леглото отвори очи. Бяха с формата на бадеми и черни като косата й. Тя спусна крака на пода — дълги и възхитителни крака дори в торбестия затворнически комбинезон и се прозя. Протегна се, издавайки напред гърдите си, които с лекота можеха да засрамят дори Клаудия.
— Компания! — извика тя.
Босите й стъпала почти не докоснаха пода, когато изтича до решетките и се пресегна към тях, за да хване едната ръка на Ейнджъл и едната на Дженет. Ейнджъл инстинктивно се дръпна. Дженет беше прекалено зашеметена, за да реагира. Сякаш някакъв слаб ток преминаваше от ръката на новата жена в нейната.
— Ейнджъл! Толкова се радвам, че си тук! Мога да говоря на плъховете, но те са ограничени в приказките. Не ги критикувам, просто така стоят нещата. Ако питаш мен, Хенри Кисинджър е чудесен събеседник, но само си помисли колко кръв има по ръцете си! Ако ме карат да избирам, бих предпочела плъх, благодаря, и можете да го публикувате във вестника, само се погрижете да ми напишете името правилно.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — попита Ейнджъл.
— О, нищо особено. Просто си дрънкам. Току-що посетих света от другата страна на света. Мозъкът ми малко се размътва от непрекъснатото движение напред-назад. А ето я и Дженет Сорли! Как е Боби, Дженет?
— Откъде знаеш имената ни? — попита Ейнджъл. — И как можеш да спиш без онази гадост да поникне по теб?
— Аз съм Иви. Дойдох от Дървото. Интересно място е това, нали? Толкова оживено! С толкова много неща за правене и виждане!
— Боби е чудесно — каза Дженет. Имаше чувството, че сънува… и може би наистина сънуваше. — Бих искала да го видя, преди да зае…
Ейнджъл я дръпна толкова силно, че едва не я събори.
— Млъквай, Джени. Не става дума за момчето ти. — Тя се пресегна в тапицираната килия и сграбчи Иви за възхитително запълнената предница на комбинезона. — Как оставаш будна? Кажи ми, или ще те заболи така, както никога не те е боляло. Ще направя така, че путката и гъзът ти ще си сменят местата.
Иви се разсмя весело.
— Това би било медицинско чудо, нали? Помисли само, ще трябва отново да се уча как да използвам тоалетната.
Ейнджъл пламна.
— Искаш да си играем ли? Сериозно? Да не си мислиш, че като си в килията, не мога да те докопам?
Иви погледна надолу към ръцете на Ейнджъл. Само погледна. Но Ейнджъл изпищя и залитна назад. Пръстите й бяха зачервени.
— Изгори ме! Тая кучка някак ме изгори!
Иви се обърна към Дженет. Усмихваше се, но Дженет си помисли, че в черните й очи има колкото добро настроение, толкова и тъга.
— Проблемът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Виждам го. Наистина. Има феминистки, които обичат да вярват, че всички проблеми на света идват от мъжете. От вродената агресивност на мъжете. В известен смисъл са прави, нито една жена не е започвала война макар че, повярвай, някои войни определено са избухвали заради тях, но по света има и доста наистина лоши момичета.
— Какви идиотщини дрънкаш?
Тя отново погледна към Ейнджъл.
— Доктор Норкрос има подозрения за теб, Ейнджъл. Например за хазяина, когото си убила в Чарлстън.
— Не съм убивала никого! — Но Ейнджъл пребледня, отстъпи крачка назад и отново се блъсна в количката. Държеше зачервените си ръце притиснати към гърдите си.
Иви насочи вниманието си обратно към Дженет и каза тихо и поверително: