— Убила е петима мъже. Петима. — После се обърна отново към Ейнджъл. — Било ти е нещо като хоби, нали, Ейнджъл? Тръгваш на автостоп без конкретна посока с нож в чантата и малък пистолет в джоба на онова кожено яке, което все носеше. Но това не е всичко, нали?
— Млъкни! Млъквай!
Изумителните очи отново се обърнаха към Дженет. Гласът на Иви бе тих, но топъл. Глас на жена от телевизионна реклама — онази, на която тя казва на приятелката си, че също имала проблеми с петна от трева по панталоните на децата си, но новият препарат ги изчистил напълно.
— Забременяла, когато била на седемнайсет. Навлякла се е широки дрехи. Отишла на автостоп до Уийлинг — този път без да убие никого, браво на нея — и наела стая. После…
— МЛЪКНИ, КАЗАХ!
Някой беше видял сблъсъка им на мониторите — Ранд Куигли и Мили Олсън тичаха по коридора, Куигли с флакон лютив спрей в ръка, Олсън с тазер, настроен на средна мощност.
— Удавила го в умивалника и пуснала тялото в шахтата за изгаряне. — Иви направи гримаса, примигна два пъти и добави тихо: — Е, какво чак пък толкова.
Куигли посегна да хване Ейнджъл. Тя се извъртя мигновено, фрасна му едно кроше и преобърна количка, кафе, сок и всичко. Кафява течност — вече не вряща, но все пак гореща — се изплиска по краката на Мили Олсън. Тя изкрещя от болка и тупна по задник.
Дженет гледаше изумена как Ейнджъл влиза в режим Хълк Хоган и се нахвърля върху Куигли, сграбчва врата му с една ръка и отбива спрея с другата. Флаконът падна и се търкулна през решетките на тапицираната килия. Иви се наведе, взе го и го подаде на Дженет.
— Искаш ли го?
Дженет го взе, без да помисля.
Надзирател Олсън се мъчеше да излезе изпод преобърнатата количка. Надзирател Куигли пък се мъчеше да не бъде удушен. Макар че бе кльощава и Куигли тежеше поне двайсет и пет кила повече от нея, Ейнджъл го разтърси както куче разтърсва змия в зъбите си и го метна върху количката точно докато Мили Олсън се изправяше и двамата заедно цопнаха в локвата кафе и сок. Ейнджъл се извъртя към тапицираната килия. Очите й бяха огромни и проблясваха на тясното й лице.
Иви разпери ръце, доколкото й позволяваха решетките, сякаш приканваше любимия си в обятията си. Ейнджъл също протегна ръце, извила хищно пръсти, и се хвърли с писък към нея.
Единствена Дженет видя какво последва. Двамата надзиратели още се опитваха да се измъкнат изпод преобърнатата количка, а Ейнджъл се беше изгубила в някакъв свят на яростта. Дженет имаше време да си помисли, че не е свидетел просто на избухване, а на чиста проба буйство. После устата на Иви зейна толкова широко, че сякаш цялата долна половина на лицето й изчезна. От устата й излетя рояк — не, порой — нощни пеперуди. Завъртяха се около главата на Ейнджъл, някои се оплетоха в изрусената й коса. Тя запищя и замаха с ръце да ги махне.
Дженет тупна Ейнджъл по тила с флакона. Създавам си врагове, помисли си; но пък може би Ейнджъл щеше да заспи, преди да успее да й го върне.
Пеперудите полетяха към лампите в решетки на Крило А и основната част на затвора. Ейнджъл се обърна, като продължаваше да рови в косата си (макар че насекомите там като че ли вече ги нямаше) и Дженет напръска със спрея лицето й.
— Вече виждаш колко сложен е проблемът, нали, Дженет? — каза Иви, докато Ейнджъл се блъскаше в стената, като виеше и яростно търкаше очи. — Мисля, че май е време да изтрием цялото уравнение мъже-жени. Просто изтриваш и започваш на чисто. Какво мислиш?
— Мисля, че искам да видя сина си — каза Дженет. — Да видя моя Боби. — Пусна флакона и се разплака.
4
Докато се случваше всичко това, Клаудия Динамитеното тяло излезе от помещението за обезпаразитяване и реши да потърси някое по-спокойно и живописно местенце. Просто тази вечер в Крило А беше прекалено шумно. Прекалено разстройващо. Специалното кафе беше разплискано навсякъде и миришеше наистина гадно. Най-добре да не се пазариш с дявола, когато нервите ти са опънати до скъсване — така казваше здравият разум. Можеше да поговори с дамата от А-10 по-късно. Тя мина покрай Будката и отиде в Крило Б. Заряза горнището си на пода.
— Затворник! — Ван Лампли се подаде от Будката, където беше гледала сбиването. (Ейнджъл с нейното шибано супер кафе; Ван беше прекалено уморена и объркана, за да ругае, но и поначало не беше съгласна с плана.) Беше пратила Куигли и Олсън да овладеят положението и се канеше да им се втурне на помощ, когато Стивънсън мина покрай нея.
Клаудия не отговори, а продължи да върви.