— Не забравяш ли нещо? Това е затвор, а не стъргало. На теб говоря, Стивънсън! Къде си мислиш, че отиваш?
Но дали на Ван наистина й пукаше? Много затворнички се мотаеха, може би просто в опит да останат будни, а междувременно в края на Крило А ставаше мазало и имаха нужда от нея.
Тя тръгна натам, но точно тогава Мили Олсън, цялата оплискана с кафе отпред, й махна да се върне.
— Под контрол — каза Мили. Заключихме лудата кучка Фицрой. Положението е под контрол.
Ван, която си мислеше, че нищо не е под контрол и нормално, кимна.
Огледа се за Стивънсън, но не я откри. Върна се в Будката и извика на мониторите Крило Б навреме, за да види как Клаудия влиза в Б-7. В Крило А оставаше единствено Сорли, а Ван не бе виждала от доста време Демпстър. Затворничките не се свеняха да извършват дребни кражби (любимите им цели бяха хапчета и бельо) и те винаги създаваха неприятности. Ван нямаше причина да подозира, че Клаудия би направила подобно нещо — тя не правеше неприятности, въпреки че беше достатъчно едра, за да предизвика предостатъчно грижи. Въпреки всичко работата й беше да е подозрителна. Последното, което й трябваше, беше разправия заради откраднати вещи. Особено когато всичко останало отиваше по дяволите.
Реши да направи бърза проверка. Беше само усещане, но не й хареса начинът, по който вървеше Клаудия — с наведена глава, спусната пред лицето коса и горнище, зарязано Бог знае къде. Щеше да й отнеме само минута, а и нямаше да й се отрази зле да се поразтъпче.
5
Клаудия не беше намислила да краде. Искаше само спокоен разговор. Така щеше да убие времето, докато нещата в Крило А се успокоят, за да поговори с новата жена и да разбере как и тя може да заспи и да се събуди на следващия ден. Новата жена можеше и да не й каже, но пък кой знае. Дяволът е непредсказуем. Нали някога е бил ангел.
Рий лежеше на леглото си с лице към стената. Клаудия за първи път забеляза — и не без съжаление, — че косата на Рий е започнала да побелява. Същото важеше и за Клаудия, но тя се боядисваше. Когато не можеше да си позволи истинска боя (или когато не успяваше да убеди някой от посетителите си да й донесе любимата й „Нутрис Шампан Блонд“), използваше лимонов сок от кухнята. Вършеше доста добра работа, но не издържаше дълго.
Протегна ръка да докосне косата на Рий и рязко я дръпна с тих вик, когато част от сивото полепна по пръстите й.
Нишките потрептяха във въздуха секунда-две, след което се стопиха.
— О, Рий — изстена Клаудия. — И ти ли?
Но може би не беше твърде късно — в косата на Рий все още нямаше много нишки. Може би Бог беше пратил Клаудия в Б-7, докато все още има време. Може би това беше изпитание. Тя хвана Рий за рамото и я обърна по гръб. Паяжината тръгваше от бузите й и горкото й покрито с белези чело; нишки излизаха от ноздрите и се вееха от дъха й, но лицето й все още си бе тук.
Е, по-голямата част от него.
Клаудия започна методично да маха гадостта от бузите на Рий, без да пропуска белезникавите нишки, които излизаха от устата и полепваха по устните. С другата си ръка хвана Рий за рамото и започна да я разтърсва.
— Стивънсън? — Гласът идваше от коридора. — Какво правиш тук? Това не е твоята килия.
— Събуди се! — извика Клаудия и разтресе Рий. — Събуди се, Рий! Докато все още можеш!
Нищо.
— Затворник Стивънсън! На теб говоря.
— Това е надзирател Лампли — каза Клаудия, като продължаваше да я разтърсва и да маха неуморните бели нишки — господи, трудно й беше да ги изпреварва. — Аз я харесвам, а ти? Ти също, нали, Рий? — Клаудия започна да плаче. — Не си отивай, скъпа, прекалено е рано да си отиваш!
И отначало си помисли, че жената на леглото е съгласна с нея, защото очите й рязко се отвориха и устните й започнаха да се разтеглят в усмивка.
— Рий! — възкликна Клаудия. — Слава богу! Помислих си, че…
Само че усмивката ставаше все по-широка, устните се разтеглиха, докато това на лицето й вече не беше усмивка, а свирепо озъбване. Рий седна, сграбчи Клаудия за шията и отхапа една от любимите й обици — малко пластмасово лице на коте. Клаудия изкрещя, а Рий изплю обицата с парченцето от ухото и се опита да я захапе за гърлото.
Клаудия беше с трийсет и пет килограма по-тежка от дребната Рий и бе силна, но Рий беше полудяла. Клаудия едва успяваше да я удържи далеч от себе си. Пръстите на Рий се плъзнаха от врата на Клаудия и ноктите й се забиха в голите рамене на едрата жена, оставяйки кървави драскотини.
Клаудия заотстъпва от леглото към отворената врата на килията. Рий се беше вкопчила в нея като полип, ръмжеше, тракаше със зъби и се мяташе, като се опитваше да се освободи от Клаудия, за да може да й нанесе истински поражения. После се озоваха в коридора и всички затворнички крещяха, надзирател Лампли ревеше, но всички тези звуци бяха от някаква друга галактика, от друга вселена, защото очите на Рий едва не изхвърчаха от орбитите си, а зъбите й тракаха на сантиметри от лицето на Клаудия, а после, Господи, краката им се оплетоха и Клаудия се просна в коридора на Крило Б с Рий отгоре й.