— Затворник! — извика Ван. — Пусни!
Жените пищяха. Клаудия не, поне отначало. Пищенето изразходваше сила, а тя се нуждаеше от своята, за да удържа лудата — демона — далеч от себе си. Само че не се получаваше. Устата с щракащи зъби се приближаваше. Клаудия долавяше дъха на Рий и виждаше капчиците слюнка с мънички бели нишки, танцуващи във всяка капка.
— Затворник, извадих оръжието! Не ме карай да го използвам! Моля те, не ме карай да го правя!
— Застреляй я! — изкрещя някой и Клаудия осъзна, че този някой е самата тя. Явно в края на краищата имаше достатъчно сила. — Моля те, надзирател Лампли!
В коридора се разнесе оглушителен гръм. Високо в челото на Рий, точно по средата на белезите, се появи голяма черна дупка. Очите й се завъртяха нагоре, сякаш се опитваше да види къде е простреляна, и топлата кръв рукна по лицето на Клаудия.
С последен напън на силите Клаудия избута Рий. Тя падна на пода с глухо тупване и остана да лежи безжизнена. Надзирател Лампли стоеше леко разкрачена, с насочено напред служебно оръжие, държеше го с две ръце. Виещият се от дулото дим приличаше на Клаудия на белите нишки, които бяха полепнали по пръстите й, когато бе докоснала косата на Рий. Лицето на надзирател Лампли бе бледо като платно с изключение на тъмните торбички под очите.
— Тя щеше да ме убие — изпъшка Клаудия.
— Знам — каза Ван. — Знам.
Глава 17
1
По средата на пътя към града на Клинт Норкрос му хрумна нещо, което го накара да спре на паркинга на „Олимпия Дайнър“ до таблото СПРИ И ЗНАЙ, ОПИТАЙ ЯЙЧЕН ПАЙ. Извади телефона си и потърси ХИКС. Нямаше номера му, което казваше всичко за отношенията му с помощник-коменданта на затвора Дулинг. Продължи надолу и намери ЛАМПЛИ.
Лампли вдигна на второто позвъняване. Стори му се задъхана.
— Ван? Добре ли си?
— Да, но ти си тръгна преди фойерверките. Виж, док, наложи се да застрелям човек.
— Какво? Кой?
— Рий Демпстър. Мъртва е. — Ван обясни какво се е случило. Клинт я слушаше втрещен.
— Господи — каза, когато тя приключи. — Добре ли си, Ван?
— Физически нищо ми няма. Емоционално съм преебана до небето, но можеш да ме психоанализираш по-късно. — От другата страна се чу силно тръбене: Ван си издухваше носа или нещо подобно. — И това не е всичко.
Тя разказа на Клинт за сблъсъка между Ейнджъл Фицрой и Иви Блек.
— Не бях там, но видях част от ставащото на мониторите.
— Добре, че си видяла. И за Клаудия. Изглежда, си спасила живота й.
— Но пък не беше добре за Демпстър.
— Ван…
— Харесвах Демпстър. Мен ако питаш, тя беше последната, за която бих си помислила, че ще откачи.
— Къде е тялото й?
— В санитарния килер. — Ван го каза засрамено. — Само това успях да измисля.
— Разбира се. — Клинт потърка чело и затвори очи. Знаеше, че трябва да каже нещо повече, да успокои Лампли, но не намираше думи. — А Ейнджъл? Какво стана с нея?
— Не друг, а Сорли се докопа до спрея и я напръска. Куигли и Олсън я тикнаха в една килия в Крило А. В момента блъска стените и вика за доктор. Твърди, че е ослепяла, което са пълни глупости. Освен това твърди, че има нощни пеперуди в косата, което може и да не са глупости. Имаме нашествие от тия гадини. Трябваш ни тук, док. Хикс тотално е изключил. Поиска да му предам оръжието си, но отказах, макар че по протокол съм длъжна.
— Правилно си постъпила. Докато положението не се успокои, майната му на протокола.
— Хикс е абсолютно безполезен.
Все едно не знам, помисли си Клинт.
— Тоест, винаги е бил безполезен, но при тези обстоятелства може да стане опасен.
Клинт затърси нишка, от която да продължи.
— Каза, че Иви е предизвикала Ейнджъл. Какво точно е казала?
— Не знам. Куигли и Мили също нямат представа. Сорли може да знае. Именно тя забави Ейнджъл. Момичето заслужава медал. Ако не заспи, можеш да научиш от нея цялата история, когато се върнеш. Което ще стане скоро, нали?
— При първа възможност — каза Клинт. — Виж, Ван, знам, че си разстроена, но искам да разбера едно нещо. Ейнджъл се е заяла с Иви, защото Иви не е била в пашкул, така ли?