— Такова чувство имам. Видях я да блъска решетките на килията с капака на една от каните за кафе и да вика като побъркана. После си имах други грижи за оправяне.
— Но тя се е събудила?
— Да.
— Иви се е събудила.
— Да. Фицрой я събуди.
Клинт се опита да намери нещо разбираемо в това, но не успя. Може би след като подремнеше малко…
Тази мисъл го накара да се изчерви виновно. Хрумна му щура идея. Ами ако Иви Блек беше мъж? Ами ако жена му беше арестувала травестит?
Не. Когато Лайла я арестувала, Иви била по гол задник. Надзирателките, които са я приемали в затвора, също е нямало как да не видят. А и как можеше да се обясни, че всичките й синини и драскотини бяха изчезнали за по-малко от половин ден?
— Трябва да предадеш нещо на Хикс и другите надзиратели, които са все още там. — Клинт се беше върнал на мисълта, която го беше накарала да спре на паркинга и да се обади в затвора.
— Няма да отнеме много време — каза тя. — Били Уетърмор и Скот Хю току-що дойдоха, което е добре, но пък дори с тях не може да се каже, че разполагаме с минимален персонал. Имаме само седем души, като броим Хикс. С теб ще сме осем.
Клинт не обърна внимание на очевадния намек.
— Хрумна ми, докато карах към града. Онова, че Иви Блек е различна от останалите жени, плюс това, което ми разказа току-що. Не знам как да го разбирам, но не бива да позволяваме да се разчува извън затвора, поне засега. Независимо дали е истина, или не. Може да предизвика безредици. Разбираш ли какво ти казвам?
— Ъ-ъ-ъ…
Отговорът го изпълни с лоши предчувствия.
— Какво има?
— Ами…
Това „ами“ му хареса още по-малко
— Казвай.
Лампли отново се изсекна.
— Видях Хикс да говори по телефона си след инцидента в Крило А и след като отказах да му предам оръжието си. Освен това, след като Мили запозна Скот и Били с положението, те също говориха по телефоните си.
Значи беше твърде късно. Клинт затвори очи. Кратката приказка сама се оформи в главата му:
Имало едно време един невзрачен затворнически психиатър, който се облякъл в черно, излязъл в нощта и легнал насред междущатската магистрала. Минал автобус и го избавил от нещастията му, и всички заживели щастливо или може би не, но това вече не било проблем на невзрачния затворнически психиатър. Край.
— Добре, добре — каза Клинт. — Ето какво ще направим. Кажи им да не звънят на никого повече. Разбра ли?
— Обадих се на сестра си! — изтърси Ван. — Съжалявам, док, но исках да направя нещо добро, за да изкупя това, че застрелях Демпстър! Казах на Бони да не заспива, независимо колко й се иска, защото може би имаме човек с имунитет в затвора и това може да означава, че има лек! Или че нещото се лекува само!
Клинт отвори очи.
— Откога си будна, Ван?
— От четири сутринта! Проклетото куче ме събуди! Искаше да излезе да се изп-пикае! — Коравата Ванеса Лампли вече не можеше да издържа и се разплака.
— Кажи на всички от персонала да не звънят на никого, ясно? — Почти със сигурност вече беше късно, но може би щяха да успеят да забавят новината. Възможно бе дори да има начин да спрат всичко. — Обади се пак на сестра си и й кажи, че си направила грешка. Че било фалшив слух и си се хванала. И кажи на останалите да направят същото.
Мълчание.
— Ван, чуваш ли ме?
— Не искам, доктор Норкрос. И с цялото ми уважение, не мисля, че е правилно. Сега Бони ще будува поне през тази нощ, защото вярва, че има някакъв шанс. Не искам да й отнемам вярата.
— Разбирам как се чувстваш, но това е правилната постъпка. Да не искаш тълпа от града да дойде при затвора като… като някакви селяци с факли, щурмуващи замъка от филма „Франкенщайн“?
— Иди да видиш жена си — каза Ван. — Каза, че тя е будна по-дълго и от мен. Виж дали ще можеш да я погледнеш в лицето и да не й кажеш, че може да има мъничко светлина в края на тунела.
— Ван, чуй ме…
Но Ван беше затворила. Клинт впери поглед в надписа КРАЙ НА РАЗГОВОРА на екрана, след което прибра телефона в джоба си и продължи към града.
Демпстър беше мъртва. Веселата Рий Демпстър. Не можеше да го повярва. И сърцето го болеше за Ван Лампли въпреки неподчинението й. Макар че как би могла да проявява неподчинение към него? Та той беше просто психиатърът на затвора, за бога.
2
Клинт спря на едно от местата за временно паркиране пред шерифското управление и чу последното, което можеше да очаква — смях, долитащ през отворената врата.