В общото помещение имаше доста хора. Лайла седеше на диспечерското бюро с Лини. Двете бяха наобиколени от петима заместник-шерифи, все мъже — Тери Кумбс, Рийд Бъроуз, Пит Ордуей, Елмор Пърл и Върн Рангъл. Извън кръга ченгета седеше Бари Холдън, служебният адвокат, който за кратко беше поел случая на Иви Блек, както и белобрадият господин Уили Бърк, когото Клинт познаваше бегло.
Лайла пушеше. Беше спряла цигарите преди осем години, когато един ден Джаред й подхвърли, че се надява тя да не умре от рак на белия дроб, преди да е пораснал. Лини Марс и двама от другите присъстващи също пафкаха. Въздухът бе синкав и миризлив.
— Какво става? — попита той.
Лайла го видя и лицето й грейна. Тя угаси цигарата си в чашка за кафе, изтича през стаята до него и скочи в обятията му — буквално, като сключи глезени около бедрата му. Целуна го силно. Това предизвика още смях, дюдюкане от страна на адвокат Холдън и аплодисменти.
— Как се радвам, че те виждам! — каза тя и го целуна отново.
— Отивах да видя Джаред — каза Клинт. — Реших да се отбия да видя дали си тук и дали можеш да се измъкнеш.
— Джаред! — извика тя. — Можеш ли да повярваш какво страхотно момче сме отгледали, Клинт? Чудесна работа свършихме, понякога си мисля, че е било егоистично да не си родим второ. — Жена му го тупна по гърдите и го пусна. Над усмивката зениците й бяха като глави на топлийки.
Тери Кумбс дойде при тях. Неговите очи пък бяха зачервени и подпухнали. Тери стисна ръката на Клинт.
— Знаеш какво стана с Роджър, нали? Опитал се да разопакова жена си. Кофти идея. Трябваше да изчака до Коледа. — Тери избухна в смях, който премина в ридание. — Моята жена също си отиде. Не мога да се свържа с детето си.
Тери лъхаше на алкохол, но не и Лайла — каквото и да беше взела тя, бе много по-ободряващо от пиячката. Клинт си помисли дали да не последва примера на Тери и да разкаже за случилото се в затвора. Отказа се. Смъртта на Рий Демпстър не беше история за парти, а това събиране приличаше точно на парти.
— Съжалявам, Тери.
Пит Ордуей прегърна Тери през раменете и го отведе.
Лайла посочи брадатия мъж.
— Скъпи, нали познаваш Уили Бърк? Той ми помогна да откараме Роджър и Джесика до моргата с пикапа си. Само дето под морга имам предвид хладилното помещение на „Скърцащото колело“. Оказва се, че болницата не приема. И си говорим за евтин наем, а? — Разкиска се и се хвана за главата. — Съжалявам. Не можах да се сдържа.
— Радвам се да ви видя, сър — каза Уили. — Имате чудесна съпруга. Върши си отлично работата въпреки умората.
— Благодаря — отвърна Клинт и се обърна към чудесната си съпруга. — Доколкото разбирам, сложили сте ръка на веществените доказателства.
— Само аз и Лайла — каза Лини. — Тери пийна малко скоч.
Лайла извади рецептата за провигил от задния си джоб и я даде на Клинт.
— Нямах късмет нито с това, нито с нищо друго. Две от аптеките бяха ограбени, а от „Райт Ейд“ останаха само пепел и въглени. Сигурно си надушил, докато си пътувал насам.
Клинт поклати глава.
— Организирали сме нещо като бдение — каза Върн. — Иска ми се всички жени да го правеха.
За момент всички се спогледаха озадачено. После Бари се разсмя и всички останали се присъединиха към него. Смехът им беше шокиращо весел.
— Бдение — каза Лайла и чукна Клинт с юмрук в ръката. — Будуване. Схващаш ли?
— Схванах — отвърна Клинт. Беше се озовал в някаква версия на Страната на чудесата за ченгета.
— Я изтрезнейте малко — каза Уили Бърк и вдигна ръка. — Произвеждам по малко от време на време… — Намигна на Лайла. — Това не сте го чули, шерифе. Но лично аз не го докосвам. Вече четирийсет години съм въздържател.
— Трябва да призная, че си присвоих част от продукцията на господин Бърк — каза Бари Холдън. — Стори ми се правилно, като се има предвид какво става.
Заместник-шерифи Бъроуз, Ордуей, Пърл и Рангъл декларираха, че са трезвени, като Върн Рангъл дори вдигна ръка, сякаш даваше показания пред съда. Клинт започваше да се ядосва. Заради смеха. Разбираше ги. Лайла определено можеше да си позволи малка забежка след трийсет или повече часа будуване, а и посягането към веществените доказателства беше негова идея, но въпреки това никак не му харесваше. По пътя насам си мислеше, че е готов за всичко, но не беше подготвен да чуе, че Ван е застреляла Рий, нито пък да се озове на ирландско бдение в шерифския участък.
— Тъкмо говорехме как веднъж Роджър се отзова на сигнал за семеен скандал и стопанката се подаде през прозореца на втория етаж и му каза да си го начука и да пукне — казваше Лайла. — Когато той не направи нито едното, нито другото, тя изля на главата му кофа боя. Месец по-късно още я махаше от косата си.