Лини се разсмя толкова силно, че изпусна цигарата в скута си. Вдигна я, едва не я лапна откъм запалената страна и я изпусна на пода, докато се опитваше да я обърне. Това беше посрещнато с още смях от страна на останалите.
— Какво сте взели двете с Лини? — попита Клинт. — Кока ли?
— Не, пазим я за по-късно — отвърна Лайла.
— Спокойно, шерифе, аз ще ви защитя — каза Бари. — Ще пледирам форсмажорни обстоятелства. Никое жури в Америка няма да ви намери за виновна.
Последва поредната експлозия смях.
— Прибрахме над сто „сини скутерчета“ при разбиването на братята Гринър — каза Лини. — Лайла отвори една капсула и изсмъркахме прахчето.
Клинт си помисли за Дон Питърс, който първо беше принудил Дженет Сорли да го задоволи в общата стая, а после бе сипал дрога в кафето на Джанис. Помисли си за идиотската смес, която Коутс бе позволила да забъркат. За странната жена в Крило А. За това как Рий е душила Клаудия и се е опитвала да й прегризе гърлото. За ужасените затворнички, плачещи в килиите си, и за думите на Ванеса Лампли: „Не искам, доктор Норкрос“.
— Виждам, че е подействало — каза той. Трябваше да положи сериозни усилия, за да се владее. — Изглеждате дори прекалено будни.
Лайла го хвана за ръцете.
— Знам как изглежда, скъпи, как изглеждаме ние, но нямахме избор. Аптеките са разбити и всичко ободряващо, което се продава в супермаркетите, отдавна го няма. Джаред ми каза. Говорих с него. Той е добре, между другото, не е нужно да се тревожиш, ти…
— Аха. Можем ли да поговорим насаме за момент?
— Разбира се.
3
Излязоха в прохладната нощ. Сега Клинт долови миризмата на пепел и горяща пластмаса — вероятно всичко, което беше останало от „Райт Ейд“. Зад тях разговорът се поднови. Както и смехът.
— Е, какво става с Джаред?
Тя вдигна ръка, сякаш той беше някакъв агресивен шофьор.
— Грижи се за едно малко момиченце, казва се Моли. Внучката на старата госпожа Рансъм. Госпожа Рансъм е в пашкул, така че той е поел детето. Засега е добре. Не е нужно да се безпокоиш за него.
Не, помисли си той, не ми казвай да не се безпокоя за сина ни. Наша работа е да се тревожим за него, докато не навърши осемнайсет. Наистина ли си толкова друсана, че да го забравиш?
— Или поне не повече, отколкото е необходимо — добави след малко Лайла.
Уморена е и си има предостатъчно грижи на главата, напомни си Клинт. Току-що е убила жена, за бога. Няма причина да й се ядосваш. Но въпреки това беше ядосан. Логиката нямаше почти никаква власт над емоциите. Като психиатър го знаеше, не че това му помагаше особено в момента.
— Някаква идея откога си будна?
Тя затвори очи и започна да пресмята. Това й придаде пиратски вид, който не му хареса.
— Може би от… около един следобед вчера. Това прави… — Тя поклати глава. — Не мога да пресметна. Господи, главата ми ще се пръсне. Но съм абсолютно будна, спор няма. Виж само звездите! Не са ли прекрасни?
Клинт пресметна. Приблизително трийсет и два часа.
— Лини провери в интернет колко може да издържи човек без сън — жизнерадостно каза Лайла. — Рекордът е двеста шейсет и четири часа, можеш ли да си представиш? Единайсет дни! Бил направен от някакъв гимназист, докато работел по научен проект. Казвам ти, този рекорд ще падне. Наоколо има доста решителни жени. Когнитивните възможности обаче деградират много бързо, а после и емоционалните. Освен това има нещо, известно като микросън. Аз самата го изпитах при караваната на Труман Мейуедър. Беше плашещо, усетих как първите нишки от онова нещо започват да растат направо от косата ми. Но пък, от друга страна, хората са дневни бозайници и щом слънцето изгрее, всички жени, които са успели да останат будни през нощта, ще се съживят допълнително. Би било добре всичко да отмине до утре следобед, но…
— Жалко, че се наложи да изкараш онази снощна смяна на гробището — каза Клинт. Думите излязоха от устата му преди да се усети.
— Да. — Тя веднага се изсмя. — Жалко, че се наложи.
— Не — каза Клинт.
— Моля?
— На Маунтън Рест Роуд наистина се е преобърнал камион с храна за домашни любимци, това е вярно, но е станало преди година. Така че какво прави снощи? Къде си била, по дяволите?
Лицето й беше много бледо, но в тъмното зениците й се бяха разширили повече или по-малко до нормалните размери.