— Дръж се, Урсула — каза Микаела на увития в пашкул втори пилот и насочи тойотата към мотоциклета.
Караше с не повече от петнайсет километра в час, но въпреки това моторът падна със задоволителен трясък. Рокерът, който седеше на маса при предната витрина с планина от храна в подноса пред него, вдигна глава точно навреме, за да види как Микаела дава на заден от железния му кон, който вече приличаше на мъртво пони. Тя виждаше как устата му се движи, докато тичаше към вратата с Биг Мак в едната ръка, от който капеше сос, и млечен шейк в другата. Картечният пистолет подскачаше на гърба му. Микаела не можеше да го чуе какво казва, но се съмняваше, че е „шалом“. Махна му жизнерадостно, след което излезе отново на спомагателния път и вдигна деветдесет.
След три минути беше отново на магистралата, като се смееше диво. Знаеше, че еуфорията скоро ще отмине, и й се искаше да има още кокаин, за да я продължи.
5
Тойотата на Урсула имаше сателитно радио и след като си поигра малко с копчетата, Микаела намери „Нюз Америка“. Новините не бяха от най-страхотните. Имаше непотвърдени сведения за „инцидент“ с участието на жената на вицепрезидента, заради който Сикрет Сървис били вдигнати по тревога от първа степен. Борци за правата на животните освободили обитателите на Националния зоопарк; мнозина свидетели видели как лъв поглъща нещо като човек на Катидрал Авеню. Твърди десни консерватори обявяваха вируса Аврора за доказателство, че Бог е гневен на феминизма. Папата молел всички да се молят за напътствия. „Нашънълс“ отменили мача си срещу „Ориолс“. Микаела донякъде разбра последното, донякъде не — всички играчи (че и реферите) бяха мъже, нали така?
На съседната седалка създанието с глава като топка, било доскоро Урсула Уитман-Дейвис, повтаряше ритъма на междущатската магистрала — леко се поклащаше по дългите отсечки и рязко подскачаше, когато гумите попадаха на неравна настилка. Урсула беше абсолютно най-добрият или абсолютно най-лошият спътник в историята на света.
Известно време Микаела беше излизала с момиче, което бе лудо на тема кристали и смяташе, че със спокойно съсредоточаване и чиста вяра можеш да се превърнеш в светлина. Това сладко, искрено момиче вероятно в момента спеше, омотано в бяло. Микаела си помисли за собствения си покоен баща — добрият стар татко, който сядаше на леглото й, когато тя се страхуваше от тъмното — или поне майка й твърдеше така. Микаела била на три, когато той умрял. Не можеше да го помни жив. Въпреки пластичната операция на носа и измислената фамилия Микаела беше истински репортер. Тя знаеше фактите и едно нещо за Арчи Коутс, което знаеше отлично, беше, че е сложен в ковчег и заровен в гробището Шейди Хилс в Дулинг и че все още е там. Той не се беше превърнал в светлина. Микаела не си бе позволила да си фантазира, че скоро ще срещне татко си в някакъв отвъден живот. Работата бе проста — светът свършваше и една увита в паяжини удушвачка на пудели се поклащаше до нея. Единственото, което искаше Микаела, беше да може да прекара няколко часа с майка си, преди сънят да отнесе и двете.
В Моргантаун трябваше да напълни резервоара. Бензиностанцията беше с пълно обслужване. Младият мъж, който наля бензин, се извини, че терминалите за разплащане с карти не работят. Микаела му плати в брой от пачката, която намери в чантата на Урсула.
Младият мъж имаше къса руса брада и беше облечен в бяла тениска и джинси. Микаела никога не си беше падала особено по мъже, но този строен викинг определено привлече вниманието й.
— Благодаря — каза тя. — Държите ли се?
— О, не се безпокойте за мен — отвърна той. — Знаете ли как да използвате това?
Тя проследи кимането му до чантата на Урсула, която беше оставена до бедрото на жената в пашкула. От нея стърчеше дръжката на револвер. Явно Урсула Уитман-Дейвис си беше падала не само по кучета, но и по огнестрелни оръжия.
— Честно казано, не — призна тя. — Приятелката ми знаеше, че ми предстои дълъг път, и ми го даде.
Той я погледна строго.
— Отстрани има предпазител. Гледайте да е свален, ако усетите, че предстоят неприятности. Насочвате го в средата на гърдите и дърпате спусъка. Дръжте здраво, защото може да ритне назад и да ви удари по гърдите. Можете ли да го запомните?