— Обичам те, мамо — каза той на кабината на пикапа си. Сякаш проверяваше думите, за да види дали няма да рикошират. Повтори заявлението още два пъти. И добави: Прощавам ти, мамо.
Откри, че не иска да остава сам с гласа си. Просто… просто не му звучеше добре.
(„Сигурен ли си, че е така, Дони? — питаше го майка му, когато беше малък и тя си мислеше, че може да я лъже. — Ще се закълнеш ли, че си взел само една курабийка от буркана, скъпи?“
„Да, честна дума“ — казваше той и подозираше, че тя знае, че не е така, но въпреки това го оставяше. И ето докъде се докара сама. Как го пишеше в Библията? Който сее вятър, ще пожъне бури.)
3
Паркингът на „Скърцащото колело“ беше препълнен и в крайна сметка Дон паркира до тротоара на улицата.
На влизане мина покрай няколко мъже, които стояха на тротоара с чаши в ръка и се възхищаваха на огромния пожар по хълмовете.
— А там има друг. Мисля, че е от града — посочи един от тях.
Вероятно домът на мама, помисли си Дон. Може би щеше да се подпали целият квартал заедно с бог знае колко още заспали жени. Някои от тях добри, което беше жалко, но повечето бяха или курви, или фригидни. Винаги прекалено горещи или прекалено студени, такива бяха жените.
Взе си шот и бира и си намери място в края на дълга маса, на която седеше заместник-шерифът Тери Кумбс и някакъв чернокож тип, чието лице познаваше от предишни вечери тук, но не можеше да си спомни името му. Дон се замисли за момент дали Тери не е чул за събитията в затвора — лъжливото обвинение, скрояването на номер и т. н. Но дори да беше чул нещо, Кумбс не беше в състояние или настроение да направи каквото и да било. Заместник-шерифът изглеждаше полузаспал с почти празната кана бира пред себе си.
— Нещо против да седна, момчета? — Дон трябваше да вика, за да го чуят през врявата в бара.
Двамата поклатиха глави.
В три сутринта тоалетната, която беше достатъчно голяма, за да побере сто души, беше претъпкана. Макар че имаше и няколко жени, повечето посетители бяха мъже. При сегашните обстоятелства като че ли не бяха много жените, които изгаряха от желание да взимат седативи. Колкото и да беше неуместно, наоколо се навъртаха и неколцина тийнейджъри със замаяни физиономии и зачервени лица. Дон изпитваше съжаление към тях, но момчетата на мама трябваше да пораснат бързо.
— Ама че ден — каза Дон. Чувстваше се по-добре, след като се намираше сред мъже.
Чернокожият промърмори нещо в знак на съгласие. Беше висок, с широки рамене, някъде на четирийсет. Седеше като глътнал бастун.
— Опитвам се да реша дали да се самоубия, или не — каза Тери.
Дон се изкиска. Лицето на Кумбс беше абсолютно безизразно.
— Видяхте ли онези от Сикрет Сървис как наритват задниците на бунтуващите се пред Белия дом? Сигурно са имали чувството, че е Коледа. И Господи, вижте това.
Тери и чернокожият обърнаха очи към един от телевизорите на стената.
Предаваха запис от охранителна камера от подземен гараж. Някаква жена, чиято възраст и раса беше невъзможно да се определят поради положението на камерата и качеството на картината, макар ясно да личеше, че е в униформа на служител от гаража, беше възседнала мъж в костюм. Изглежда, го ръгаше с нещо в лицето. По земята се лееше черна течност, а от лицето й висяха бели нишки. До днес нито една телевизия не би показала подобен материал, но очевидно Аврора беше извадила от уравнението „стандартите и практиките“, както май ги наричаха днес.
— Събудил я е за ключовете си или нещо такова? — предположи Дон. — Тази работа ми прилича на върховен предменструален синдром, не мислите ли?
Двамата мъже не отговориха.
Записът от камерата се смени с картина от студиото. То беше пусто — старият Джордж Олдърсън, когото Дон бе гледал по-рано, беше изчезнал. Някакъв млад тип със суичър и със слушалки подаде глава в обектива и започна да жестикулира енергично — махайте се! Пуснаха реклами на някакъв ситком.
— Това беше доста непрофесионално — отбеляза Дон.
Тери пи направо от каната. По брадичката му потече пяна.
4
Хранилище за спящи.
Това не беше единственото, за което мислеше Лайла през тази ранна петъчна сутрин, но въпросът беше налице. Идеалното място щеше да е някое мазе или тунел със скрит вход. Някоя изоставена мина щеше да свърши добра работа (районът определено имаше предостатъчно такива), но нямаше време нито да се търси подходяща, нито да се подготви. Какво оставаше в такъв случай? Домовете на хората. Но ако разни самоорганизирали се групи ненормалници или други тръгнеха да обикалят и да избиват спящи жени, щяха да започнат с домовете. „Къде е жена ти? Къде е дъщеря ти? Правим го за собствената ти безопасност, за безопасността на всички. Би ли държал динамит в къщата си?“