Ами къщите, в които не живееше никой? Онези, които все още нямаха обитатели? Нагоре по улицата имаше много такива — другата половина от проекта за застрояване на улица „Тримейн“, къщите, които бяха останали непродадени. Те бяха най-добрата възможност, за която можеше да се сети.
След като го обясни на сина и съпруга си, Лайла остана съвсем без сили. Чувстваше се като пребита, сякаш я налягаше грип. Един наркоман, когото беше арестувала навремето за влизане с взлом, я беше предупредил за болката след отминаването на въздействието на дрогата. „Готов си на всичко, поемаш всякакви рискове, за да избегнеш отминаването — беше й казал. — Отминаването е пълна съсипия. Направо смърт“.
Клинт и Джаред не забелязаха веднага. Тримата стояха в дневната.
— Това… бебе ли е? — попита накрая Джаред.
Тя му подаде пашкула.
— Да. Дъщерята на Роджър Елуей.
Синът й пое детето и каза:
— Това сигурно ще стане още по-лошо. Но не знам как.
Лайла вдигна ръка и докосна косата на слепоочието му. Разликата между начина, по който Тери беше държал бебето — сякаш ще експлодира или ще се пръсне всеки момент — и по който го държеше Джаред, накара сърцето й да затупти по-бързо. Синът й не се беше отказал. Все още се опитваше да бъде човек.
Клинт затвори плъзгащата се стъклена врата, за да спре миризмата на пушек.
— Щях да кажа, че идеята ти за скриване — или за складиране, както се изрази — на спящите е параноична, но може и да си права. Можем да отнесем Моли, бебето, госпожа Рансъм и други в някоя от празните къщи.
— На върха на хълма има представителна къща — каза Джаред. — Обзаведена. — И в отговор на реакцията на майка си добави: — Спокойно. Не съм влизал, само надникнах през прозореца на дневната.
— Надявам се мярката да не е необходима, но по-добре да си подготвен, отколкото да съжаляваш — каза Клинт.
Тя кимна.
— Съгласна съм. Защото рано или късно ще трябва да сложиш и мен в някоя от онези къщи. Знаеш го, нали? — Лайла не го каза, за да го шокира или нарани. Беше просто факт, който трябваше да се каже, а тя бе прекалено уморена, за да разкрасява нещата.
5
Мъжът, седнал в кабинката в дамската тоалетна на „Скърцащото колело“, беше тип с втренчен поглед, тениска на някаква рокгрупа и официален панталон. Зяпна Микаела. Е, какво пък толкова. Поне панталонът му беше вдигнат.
— Пич, това е дамската тоалетна — каза му тя. — След още няколко дни ще бъде твоя за вечни времена. Но дотогава изчезвай. На тениската му пишеше „Всеобща паника“. Естествено.
— Извинете, извинете. Трябва ми само секунда. — Мъжът посочи малката кесия в скута си. — Канех се да изпуша една доза, но в мъжката тоалетна е претъпкано. — Той се намръщи. — И смърди на лайна. Здравата смърди. Доста неприятно. Моля ви, ако проявите малко търпение, ще съм ви благодарен. Сниши глас. — По-рано видях магия. Не като магиите на Дисни. Лоша магия. По принцип съм доста стабилен, но това нещо ме изкара от релси.
Микаела извади ръка от чантата, в която държеше пистолета на Урсула.
— Лоша магия, а? Определено звучи обезпокоително. Току-що пристигам чак от Вашингтон и заварвам майка си заспала. Как се казваш?
— Гарт. Съжалявам за загубата ви.
— Благодаря — каза тя. — Майка ми беше трън в задника, но имаше и много неща, за които да я харесваш. Може ли малко от крека ти?
— Не е крек. Метамфетамини са. — Гарт отвори кесията, извади лула и й я подаде. — Но ако искате, моля. — Извади и пакетче с топчета. — Знаете ли, много приличате на онова момиче от новините.
Микаела се усмихна.
— Непрекъснато ми го казват.
6
Катастрофалното състояние на мъжката тоалетна на „Скърцащото колело“ беше принудило Франк Гиъри да отиде в края на паркинга, за да изпразни мехура си. След онова, което беше видял — нощни пеперуди, родени от огън, — изглеждаше глупаво да прави нещо друго, освен да иде в някой бар и да се напие. С очите си беше видял нещо, което не можеше да се обясни. Светът имаше някаква друга страна. Някакъв по-дълбок пласт, останал напълно невидим до тази нощ. Тази страна обаче не се беше проявила като доказателство за Бога на Илейн. Нощните пеперуди се бяха появили от огъня, а огънят би трябвало да чака в другия край на духовния спектър.