— Какво става? — извика Дрю Т. Бари от „Застраховки Дрю Т. Бари“, който стоеше пред витрината си от другата страна на улицата.
Лини буквално виждаше колоните цифри с премии, преминаващи зад очите на Дрю Т. Бари. Прибра се вътре, без да му отговори, първо за да се обади на пожарната (където телефоните вероятно вече звъняха), после на Тери Кумбс и Роджър Елуей от Четвърти екип и накрая на шефката си. Която вероятно спеше — вчера вечерта се беше обадила, че не й е добре.
2
Но Лайла Норкрос не спеше.
Беше чела в някакво списание (може би докато беше чакала да й почистят зъбния камък или за очен преглед), че на човек му трябват средно между петнайсет минути и половин час, за да заспи. Имаше обаче уговорка, за която Лайла нямаше нужда да бъде информирана — човек трябва да е спокоен. А тя не беше. Първо, все още беше облечена, макар че бе разкопчала панталона и кафявата си униформена риза. Освен това беше свалила колана. Чувстваше се виновна. Не беше свикнала да лъже мъжа си за дребни неща и никога не го бе лъгала за големи. До тази сутрин.
Катастрофа на Маунтън Рест Роуд — беше написала в есемеса си. — Не се обаждай, опитваме се да оправим кашата. Тази сутрин дори беше добавила още една правдоподобна лъжа, която сега я тормозеше като трън в петата: „Котешки тоалетни по цялото шосе! Трябваше ни булдозер!“ Но случки като тази трябваше да се появят в седмичника на Дулинг, нали? Само че Клинт никога не го четеше, така че може би щеше да се размине. Хората обаче щяха да говорят за смешната случка, а когато това не станеше, той щеше да се зачуди…
— Иска да го хванат — беше казала тя на Клинт, докато гледаха документална поредица по НВО (озаглавена „Кутсуз“) за един богат и ексцентричен сериен убиец, казваше се Робърт Дърст. Това беше в началото на втората от общо шест серии. — Иначе никога не би се съгласил да говори с филмовия екип. — И наистина, в момента Робърт Дърст лежеше в затвора. Въпросът беше дали тя искаше да бъде хваната?
Ако не, защо изобщо му беше пратила есемес? Тогава си беше казала, че ако му се обади, той може да чуе фоновия шум на гимнастическия салон на училището в Кофлин — виковете на тълпата, скърцането на маратонки по паркет, рева на тръбата — и естествено да я попита къде е и какво прави там. Но тя можеше да остави обаждането му да се прехвърли на гласова поща, нали? И да му звънне по-късно?
Изобщо не се сетих, каза си. Бях нервна и разстроена.
Вярно или не? Тази сутрин клонеше към второто. Беше изтъкала нарочно мрежата. Искаше да принуди Клинт да я накара да си признае и той да е онзи, който ще дръпне нишката, от която ще се разплете всичко.
Печално си помисли, че въпреки всичкия й дългогодишен опит в органите на реда не тя, а съпругът й, психиатърът, би станал по-добър престъпник. Клинт знаеше как да пази тайни.
Чувстваше се така, сякаш е открила цял нов етаж в къщата. Че съвсем случайно е натиснала конкретно място на стената и пред нея се е разкрило стълбище. В самото начало на тайния проход имаше кука, на която бе окачено сако на Клинт. Шокът бе силен, болката още по-силна, но и двете не можеха да се сравняват със срама. Как не си успяла да забележиш? И след като си разбрала, след като си се събудила за реалността на живота си, как би могла да живееш и секунда, без да изкрещиш всичко? Ако откритието, че съпругът ти, човекът, с когото си разговаряла всяка вечер вече повече от петнайсет години, бащата на детето ти, има дъщеря, за която никога не е споменавал — ако това не оправдава писък, раздиращ гърлото вой от ярост и болка, тогава какво? А вместо това тя му беше пожелала успешен ден и бе останала да лежи.
Умората най-сетне започна да надделява, потискаше тревогата й. Най-накрая се унасяше и това беше добре. Всичко щеше да изглежда по-просто след пет-шест часа сън — щеше да се чувства по-спокойна, щеше да е в състояние да разговаря с него и може би Клинт щеше да й помогне да разбере. Нали това му беше работата? Да намира смисъл в кашите на живота. Е, тя каква каша му беше спретнала само! Котешки тоалетни по целия път. Котешки лайна, котешки тоалетни и котешки лайна на баскетболното игрище, където момичето Шийла бе направило лъжливо движение, бе финтирало и беше вкарало кош.