Хвана внимателно Тифани за тънките й като клечки китки и погледна кръвясалите й очи.
— Ами жената, която е направила това? Казала си на диспечера, че е била жена.
— Приятелят на Тру я нарече дамата от „Ейвън“, ама тя не беше от тях. — През шока на лицето на Тифани се появи някаква емоция. Тя се поизправи и се огледа уплашено. — Отишла си е, нали? Дано да си е отишла.
— Как изглеждаше?
Тифани поклати глава.
— Не помня. Но беше откраднала ризата на Тру. Мисля, че отдолу беше гола.
Очите й се затвориха, после отново се отвориха бавно. Тери разпозна признака. Първо травмата от някакво неочаквано и жестоко събитие, после истеричното обаждане на 911, а сега шокът след преживяното. Добави и дрогата, която е взела и от колко време я е вземала. Нагоре, надолу. Като едното нищо Труман Мейуедър, Тифани и братовчедът да са си устроили тридневно парти с друсане.
— Тиф? Искам да се качиш в колата, докато двамата с партньора ми огледаме наоколо. Седни отзад. Почини си.
— Време е за сънчо, девойко — ухили се Роджър и за момент Тери едва се сдържа да не му нарита тъпия задник.
Вместо това задържа отворена задната врата на колата и това събуди друг спомен — за лимузината, която беше наел за абитуриентската вечер с Мери Джийн Стъки. Тя с розова рокля без презрамки и с бухнали ръкави, с букетчето, което й беше поднесъл, а той с взет под наем смокинг. Това беше в златната ера преди да е видял белоокия труп на красиво момиче с кратер в гърдите, оставен от ловна пушка, на мъж, обесил се в плевнята си, или пристрастена към наркотиците проститутка с хлътнали очи, която изглеждаше така, сякаш й остават не повече от шест месеца живот.
Прекалено стар съм за тази работа, помисли си Тери. Трябва да се пенсионирам.
Беше на четирийсет и пет.
7
Макар да не беше прострелвала никого, Лайла беше вадила пистолета си пет пъти и веднъж бе стреляла във въздуха (и после изписа цяла кофа мастило заради това). Подобно на Тери, Роджър и всички други в малкия й отряд от сини рицари, тя беше разчиствала човешки останки от множеството катастрофи по пътищата на окръга (обикновено примесени с миризма на алкохол, която все още витаеше във въздуха). Беше избягвала летящи предмети, беше разрешавала семейни спорове, заплашващи да преминат във физическа разправа, бе правила сърдечен масаж и беше шинирала счупени крайници. Тя и момчетата й бяха намерили две изгубили се в гората деца и на няколко пъти бяха повръщали върху нея. Беше преживяла доста неща през четиринайсетте години в органите на реда, но никога не се беше натъквала на покрита с кръв жена, облечена само във вълнена риза, вървяща по средната линия на главното шосе на окръг Дулинг. Подобно нещо й се случваше за първи път.
Изкачи Болс Хил със сто и двайсет и жената беше на по-малко от трийсет метра от колата. Не направи опит да отскочи настрани, но дори в този кратък миг Лайла не видя на лицето й вцепенен ужас, а само спокоен поглед. И още нещо — жената беше прекрасна.
Лайла нямаше да успее да спре навреме дори да беше спала цяла нощ — не и с тази скорост. Вместо това завъртя волана надясно и се размина на милиметри с жената, но не напълно — чу рязък удар и внезапно външното огледало отразяваше самата Лайла, а не пътя зад нея.
Междувременно трябваше да се справя с колата, която се беше превърнала в неуправляем снаряд. Удари някаква пощенска кутия и тя полетя във въздуха, колчето й се въртеше като палка на мажоретка, преди да падне на земята. Зад нея се вдигна облак прах и Лайла усещаше как тежката кола иска да се плъзне в канавката. Спирачките нямаше да я спасят, затова тя настъпи газта и ускори, колата се понесе по десния банкет, чакълът хрущеше под гумите. Ако влезеше в канавката, щеше да се преобърне и шансовете й да види как Джаред завършва гимназията щяха да станат почти нулеви.
Завъртя волана наляво. Колата отначало поднесе, но после намери опора и с рев излезе обратно на пътя. Щом се озова на асфалт, Лайла наби спирачки. Предницата на колата се сниши, а от инерцията предпазният колан се вряза в гърдите на Лайла и тя усети как очите й се опитват да изскочат от орбитите.
Спря в края на дълга двойна черна следа от гуми. Сърцето й биеше лудо. Пред очите й танцуваха черни точки. Насили се да диша, за да не припадне, и погледна в огледалото за обратно виждане.
Жената не беше избягала в гората, нито тичаше към върха на хълма, където се отклоняваше друго шосе за ферибота на Бол Крийк. Просто си стоеше и гледаше през рамо. Погледът й, както и голият й задник, подаващ се под ризата, бяха странно кокетни — приличаше на модел от календар на Алберто Варгас.