— Какво?
— Без жени няма да има бебета.
— Определено си замесен от тесто за учен — каза Рийд.
— Ако това не спре, къде ще е човешката раса след шейсет или сто години?
Това беше нещо, за което Рийд Бъроуз не искаше да говори, особено когато жена му се намираше в пашкул, а малкият му син беше гледан (вероятно неадекватно) от престарелия съсед г-н Фрийман. Не че му се налагаше да говори. Колата вече беше достатъчно близо, за да я види — огромна каравана на ивици като зебра, която намаляваше, сякаш възнамеряваше да завие към затвора. Не че можеше да го направи, при положение че полицейската кола запречваше пътя.
— Това е караваната на Холдън — каза Върн. — Адвокатът. Брат ми я ремонтира в Мейлок.
Караваната спря. Вратата на шофьора се отвори и Бари Холдън слезе. В същото време полицаите излязоха от колата.
Холдън ги поздрави с усмивка.
— Господа. Идвам с много радостни новини.
Нито Рийд, нито Върн отвърнаха на усмивката му.
— Достъпът до затвора е забранен, господин Холдън — каза Рийд. — Заповед на шерифа.
— Не мисля, че това е точно така — каза Бари, като продължаваше да се усмихва. — Мисля, че заповедта е дадена от един господин на име Франк Гиъри, когото бихме могли да наречем самозванец. Прав ли съм?
Рийд не беше сигурен как да отговори на това, така че премълча.
— Във всеки случай — каза Бари — получих обаждане от Клинт Норкрос. Решил е, че е правилно да предаде жената на местните органи на реда.
— Е, слава богу! — възкликна Върн. — Най-сетне да прояви разум!
— Той иска да отида в затвора, за да съдействам за сделката и ясно да отбележа в протокола защо му се е наложило да престъпи правилата. Просто формалност, както разбирате.
Рийд се канеше да го попита не е ли могъл да намери по-голяма кола, с която да дойде, но точно в този момент радиостанцията на колата изпращя. Разнесе се гласът на Тери Кумбс. Адски ядосан.
— Трети екип, Трети екип, отговорете! Веднага! Веднага!
8
Точно когато Рийд и Върн забелязаха приближаващата каравана на Бари Холдън, Тери Кумбс влезе в „Олимпия“ и отиде при сепарето, в което седяха Франк и заместник-шериф Пит Ордуей. Франк не беше особено щастлив да види Кумбс на крака, но направи всичко по силите си да скрие неудоволствието си.
— Здрасти, Тери.
Тери им кимна. Беше се обръснал и си беше сменил ризата. Изглеждаше нестабилен, но трезвен.
— Джак Албъртсън ми каза, че сте тук. — Албъртсън беше един от пенсионираните заместник-шерифи, призован отново на служба преди два дни. — Имам доста лоши новини от окръг Бриджър отпреди петнайсет минути. — Тери не лъхаше на алкохол. Франк се надяваше да промени това. Не му харесваше да окуражава човек, който вероятно е начинаещ алкохолик, но с Кумбс се работеше по-лесно, след като е обърнал няколко чашки.
— Какво става в Бриджър? — попита Пит.
— Инцидент на магистралата. Съдия Силвър е паднал в Дорс Холоу. Мъртъв е.
— Какво?! — Викът на Франк беше достатъчно силен, за да изкара Гъс Верийн от кухнята.
— Много жалко — каза Тери. — Беше чудесен човек. — Придърпа един стол и седна. — Някаква представа какво е правил там?
— Отиде да говори с някакъв бивш агент на ФБР в Кофлин, който да ни помогне да налеем здрав разум в тъпата глава на Норкрос — каза Франк. Съдията сигурно беше получил инфаркт. Изглеждаше ужасно, пребледнял и треперещ. — Ако е мъртъв… това май отпада.
Постара се да се овладее. Харесваше съдия Силвър и беше готов да се съгласява с него — до определена граница. Сега тази граница беше заличена.
— А онази жена е все още в затвора. — Франк се наведе напред. — Будна. Норкрос ни излъга, че е била в пашкул. Хикс ми каза.
— Репутацията на Хикс не е от най-добрите — каза Тери.
Франк сякаш изобщо не го чу.
— Има и други странни неща около нея. Тя е ключът.
— Ако тая кучка го е започнала, ще знае как да го спре — каза Пит.
Устните на Тери потрепнаха.
— Няма доказателства за това, Пит. И тъй като Аврора започна в другия край на света, подобно твърдение изглежда като изсмукано от пръстите. Мисля, че всички трябва просто да си поемем дълбоко дъх и…
Уоки-токито на Франк се включи. Обаждаше се Дон Питърс.
— Франк! Франк, обади се! Обади се! По-добре отговори, мамка му, защото…
Франк вдигна уоки-токито.
— Франк е. Слушам те. И внимавай с мръсотиите, говориш в еф…
— Откраднали са оръжията, мамка му! — извика Дон. — Някакво грохнало лайно ни прати за зелен хайвер, а през това време са откраднали шибаните пушки от шибания участък!