— Е-е, господин Холдън… — Върн разсеяно извади носна кърпа и започна да я сгъва. — Доста личен въпрос, нали разбирате.
Зад тях се чу глух удар и скърцане на метал в метал.
Междувременно Рийд Бъроуз беше седнал зад волана, за да разговаря с Тери, но микрофонът се изплъзна от мократа му ръка. Секундите, които изтекоха, докато се навеждаше да го вдигне от пода и да разплете кабела, бяха важни, защото благодарение на тях Уили Бърк беше готов да потегли.
— Разбрано, тук Трети екип. Говори Бъроуз, край — каза Рийд, след като микрофонът отново бе в ръката му.
През прозореца видя как караваната завива пред колата и излиза на чакъла и тревата от южната страна на пътя. Гледката не го разтревожи — но го озадачи. Защо Бари Холдън мести караваната си? Да не би да правеше път на някого? В това нямаше логика. Трябваше да се оправят с този адвокат мошеник и караваната му, преди да се заемат с някой друг, който иска да мине.
— Арестувайте Бари Холдън и конфискувайте колата му! — изрева гласът на Тери Кумбс по радиостанцията. — Кара куп крадени оръжия и е тръгнал към затвора! Чуваш ли…
Предницата на караваната блъсна предницата на автомобила, микрофонът за втори път отлетя от ръката на Рийд и картината през предното стъкло се завъртя, сякаш беше на панти.
— Хей!
2
В задната част на караваната Джаред изгуби равновесие и падна от канапето върху оръжията.
— Добре ли си? — попита Гарт. Докторът беше останал на крака, тъй като се беше подпрял на плота на кухненския бокс и се държеше за мивката.
— Да.
— Благодаря, че попита и за мен! — Микаела беше успяла да се задържи на канапето, но бе паднала на една страна.
Гарт осъзна, че обожава Мики. Тя беше държелива, както казваха старите хора. Не би променил нищичко у нея. Носът й и всичко друго бяха толкова близки до съвършенството, колкото беше възможно.
— Не ми се налага, Мики — отвърна той. — Знам, че си добре, защото винаги ще си добре.
3
Караваната продължи по наклонения банкет на пътя с около двайсет и пет километра в час, като избутваше патрулната кола. Метал задра метала. Върн ахна и се обърна към Бари. Адвокатът здравата се беше издънил. Върн му фрасна едно в окото и той тупна по задник.
— Спри караваната! — изкрещя Рийд от отворената врата на колата. — Стреляй в гумите!
Върн извади служебното си оръжие.
Караваната се откъсна от автомобила и започна да набира скорост. Още беше под ъгъл, докато се движеше по банкета, но вече се връщаше към средата на пътя. Върн, който се целеше в задната дясна гума, дръпна спусъка прекалено бързо. Изстрелът се оказа висок и куршумът проби дупка в стената на караваната, която вече се беше отдалечила на петдесетина метра. Излезеше ли напълно на пътя, всичко щеше да приключи. Върн се съсредоточи и се прицели отново в задната дясна гума… и стреля във въздуха, понеже Бари Холдън го събори на земята.
4
Лежащият на пода Джаред — в гърба го ръчкаха мерници и цеви на автомати — бе оглушен от трясъка. По някакъв начин усещаше писъците около себе си (Микаела? Фликингър?), но не можеше да ги чуе. Видя дупка в стената — куршумът я беше пробил като хартия. Дланите му, опрени на пода на караваната, усещаха въртенето на колелата, които набираха скорост по асфалта.
Фликингър още беше на крака и се държеше за кухненския плот. Не, писъците не идваха от него.
Джаред погледна натам, накъдето гледаше докторът.
Фигурите в пашкули лежаха на канапето. Кървава кухина се беше отворила в гърдите на третата в редицата, най-голямото от трите момичета — Герда. Тя се изправи и залитна напред. Именно тя пищеше. Джаред видя, че тръгва към Микаела, която се беше сгушила в края на отсрещното канапе. Момичето беше вдигнало ръце, освободени от паяжините, които досега ги бяха държали плътно до тялото; отворената й пищяща уста се виждаше ясно под бялото. От дупката в гърдите й излитаха нощни пеперуди.
Фликингър улови Герда. Тя се извъртя и го сграбчи за гърлото; двамата се завъртяха в кръг, препънаха се в оръжията на пода и се блъснаха в задната врата. Резето се счупи, вратата се отвори и те паднаха навън, последвани от облак пеперуди и порой оръжия и патрони.
5
Иви изстена.
— Какво? — попита Ейнджъл. — Какво има?