— О — каза Иви. — Нищо.
— Лъжкиня — каза Дженет. Тя още седеше на пода в нишата на душа. Ейнджъл трябваше да й го признае — Дженет се оказа инат почти колкото нея.
— Издаваш този звук, когато умират хора — каза Дженет и си пое дъх. Наклони глава и се обърна към невидимия. — Тя издава този звук, когато умират хора, Деймиън.
— Мисля, че е така, Дженет — каза Иви. — Мисля, че е така.
— Точно както казах. Нали, Деймиън?
— Виждаш глупости, Дженет — каза Ейнджъл.
Дженет продължи да се взира в нищото.
— От устата й излязоха пеперуди, Ейнджъл. Имаше пеперуди в себе си. А сега ме остави, опитвам се да разговарям с мъжа си.
— А аз трябва да се обадя по телефона — каза Иви.
6
Докато се пресягаше през конзолата и отваряше дясната предна врата, Рид чу изстрела на Върн. Зърна задницата на караваната, която се отдалечаваше тежко по пътя с отворена задна врата.
На пътя лежаха две тела. Рийд извади служебното си оръжие и се затича към тях. Зад телата по пътя бяха нападали три-четири автомата и няколко шепи патрони.
Когато стигна телата, Рийд спря. По асфалта около черепа на мъжа, който лежеше по-близо, имаше кръв и сиво вещество. Рийд беше виждал доста трупове, но кашата тук беше епична, може би заслужаваше първо място. При падането очилата на мъжа се бяха качили на къдравата му коса. Това му придаваше извратено топъл и небрежен вид — приличаше на някакъв учител, както лежеше мъртъв на пътя с размазан по асфалта мозък.
На няколко стъпки по-нататък някаква жена лежеше на една страна в поза, която често заемаше и самият Рийд на канапето, докато гледаше телевизия. Маската й от паяжина беше охлузена от допира с асфалта и запазената кожа беше разкъсана. По онова, което беше останало от лицето и тялото й, Рийд успя да определи, че е млада, но само толкова. В гърдите й зееше голяма рана от куршум. Кръвта на момичето изтичаше по мокрия асфалт.
Зад Рийд се чу шляпане на кецове.
— Герда! — изкрещя някой. — Герда!
Рийд се обърна, а Бари Холдън изтича покрай него и падна на колене до тялото на дъщеря си.
Върн Рангъл с разкървавен нос залиташе по пътя след Холдън и крещеше, че щял да обреже него, шибаняка му с шибаняк.
Бяха нагазили до гуша в лайната — размазан тип, мъртво момиче, виещ адвокат, разлютен Върн Рангъл, автомати и муниции по пътя. Рийд изпита облекчение, че Лайла Норкрос в момента не е шериф — изобщо не му се мислеше как би тръгнал да й обяснява какво точно е станало.
Рийд посегна към Върн със секунда закъснение и хвана само плата на рамото му. Върн се освободи и стовари дръжката на пистолета си в тила на Бари Холдън. Чу се гадно пращене като от счупена клонка и шурна кръв. Бари Холдън се просна по очи на земята до дъщеря си. Върн клекна до изпадналия в безсъзнание адвокат и продължи да го удря с дръжката на пистолета.
— Майната ти, майната ти, майната ти! Счупи ми носа, ку…
Младата жена, която трябваше да е мъртва, а не да сграбчва челюстта на Върн, сви пръсти около долните му зъби и рязко го притегли към себе си. Вдигна глава, отвори широко уста и впи зъби в гърлото на Върн. Партньорът на Рийд я заудря с пистолета, но това изобщо не й направи впечатление. По устните й се стичаше яркочервена артериална кръв.
Рийд си спомни за собственото си оръжие. Вдигна го и стреля. Куршумът влезе през окото на младата жена и тялото й се отпусна, но зъбите й останаха впити в гърлото на Върн. Сякаш пиеше кръвта му.
Застанал на колене, Рийд пъхна пръсти в горещата и хлъзгава каша, където зъбите на младата жена бяха забити в гърлото на партньора му. Теглеше и дърпаше, като напипваше език и емайл. Замахна още веднъж към нея, напълно неефективно, пистолетът му падна от отпуснатата ръка и отскочи от асфалта. Тялото му се свлече на земята.
7
Франк караше сам в последната от трите коли. Всички бяха включили сирените си. Ордуей и Тери бяха в първата кола, следвани от Питърс и приятелчето му Блас. Франк не търсеше самотата, но тя някак го намираше. Защо ставаше така? Илейн бе взела Нана и го беше оставила сам. Това беше жестоко. Правеше него жесток. Но може би трябваше да е така — той трябваше да е такъв, за да направи онова, което трябва.
Но как можеше да направи онова, което трябва? Нещата бяха тръгнали на зле. Рийд Бъроуз беше съобщил за стрелба и прострелян полицай. Франк вярваше, че е способен да убива за дъщеря си; сигурен беше, че е готов да умре за нея. Сега обаче си помисли, че не е единственият, който е склонен да поема смъртни рискове. Хората на Норкрос бяха откраднали полицейско оръжие и бяха пробили барикада. Каквито и да бяха причините им, те изглеждаха твърдо решени. Какво ги караше да действат? Какво имаше между Ив Блек и Норкрос?