— Има животинска пътека — каза Лайла и посочи. — Можем да продължим без проблем по нея.
— И в гората не отивам — каза Тифани. — Не ми пука дали онази лисица танцува или прави фокуси. Пак получавам проклетите контракции.
— Нямаше да отидеш дори да нямаше контракции — каза Ерин. — Ще остана с теб. Джоли, ти продължавай, ако искаш.
Джоли продължи. Петнайсетте жени тръгнаха по животинската пътека в колона, с Лайла начело и бившата г-жа Франк Гиъри в края. След десетина минути Лайла спря и вдигна ръце, сочеше едновременно наляво и надясно като регулировчик, който не може да реши какъв сигнал да подаде.
— Мътните да ме вземат — промълви Селия Фрод. — Никога не съм виждала подобно нещо. Никога.
Клоните на тополите, брезите и елшите от двете страни бяха покрити с нощни пеперуди. Сякаш бяха милиони.
— Ами ако ни нападнат? — промърмори Илейн, като гледаше да не повишава глас и благодареше на Бог, че не е отстъпила на исканията на Нана да дойде с тях.
— Няма — каза Лайла.
— Откъде знаеш? — попита Илейн.
— Просто знам — отвърна Лайла. — Те са като лисицата. — Тя се поколеба, търсеше подходящата дума. — Пратеници.
— На кого? — попита Бланш. — Или на какво?
Това беше друг въпрос, на който Лайла реши да не отговаря, макар че можеше.
— Хайде — каза тя. — Още малко остава.
4
Петнайсет жени стояха във високата до бедрата им трева и се взираха в онова, което Лайла наричаше за себе си Изумителното дърво. Никой не продума в продължение на може би трийсет секунди. Накрая Джоли Сурат каза с тънък, пресекнат глас:
— Боже Господи.
Дървото се издигаше като жив пилон към слънцето, преплетените му стволове се виеха един около друг, като понякога концентрираха снопове слънчева светлина, изпълнени с тичинки, а друг път образуваха тъмни пещери. Тропически птици бяха накацали по безбройните му клони и клюкарстваха в подобните на папрат листа. Пред дървото паунът, който Лайла беше видяла и преди, крачеше напред-назад като най-елегантния портиер на света. Червената змия бе увиснала от един клон — полюшваше трапецовидната си глава. Под змията имаше тъмна цепнатина, където различните стволове сякаш се отдръпваха назад. Лайла не я помнеше, но не беше изненадана. Не се изненада и когато лисугерът се появи от нея като кукла на пружина и скочи игриво към пауна, който не му обърна никакво внимание.
Джанис Коутс хвана Лайла за ръка.
— Виждаш ли това?
— Да — отвърна Лайла.
Селия, Магда и Джоли запищяха пронизително в тригласна хармония. Белият тигър излезе от цепнатината, изгледа жените на поляната със зелените си очи и се протегна, сякаш им се покланяше.
— Не мърдайте! — извика Лайла. — Никой да не мърда! Няма да ви нарани! — С цялото си сърце се надяваше, че казва истината.
Тигърът и лисугерът докоснаха носове. Голямата котка отново се обърна към жените и погледна с особен интерес Лайла. После заобиколи Дървото и изчезна от поглед.
— Боже мой — промълви Кити Макдейвид. Плачеше. — Каква красота само! Каква шибана красота!
— Това е свято място — каза Магда Дубчек. И се прекръсти.
Джанис гледаше Лайла.
— Казвай.
— Мисля, че това е изход — каза Лайла. — Път назад. Ако поискаме.
И тогава уоки-токито на колана й оживя. Чу се пращене и нямаше начин да различат думите. Но гласът като че ли беше на Ерин и тя викаше.
5
Тифани лежеше напреки на предните седалки на количката за голф. Старата тениска на „Сейнт Луис Рамс“, която беше намерила някъде, лежеше смачкана на земята. Гърдите й, доскоро не повече от пъпки, стърчаха към небето, изпълвайки простия сутиен размер D. (Сутиените от ликра вече бяха напълно безполезни.) Ерин се беше навела между краката й с ръце върху изумителната издутина на корема й. Докато жените се връщаха тичешком и махаха нощни пеперуди от косите си, Ерин натисна и Тифани изкрещя: „Престани! Спри, за бога!“.
— Какво правиш? — попита Лайла, когато стигна до нея, но когато погледна надолу, отговорът на въпроса й стана очевиден. Джинсите на Тиф бяха разкопчани. По синия плат и памучните гащета имаше влажни розови петна.
— Бебето идва и задникът му е там, където би трябвало да е главата — каза Ерин.
— Боже мой — промълви Кити.
— Трябва да го обърна — каза Ерин. — Върни ни в града, Лайла.
— Ще се наложи да я изправим — каза Лайла. — Не мога да карам, докато не го направите.
С помощта на Джоли и Бланш Макинтайър Лайла надигна Тифани и Ерин се намести до нея.