— Това ще свърши ли работа, доктор Е?
— Идеално е — отвърна Ерин, без да поглежда. — Добре, Тиф, искам едно силно напъване.
— Гърбът ми… — каза Тифани, но ми се превърна в мииии-ИИИИ, лицето й се разкриви и юмруците й заблъскаха по олющената маса.
— Виждам главата! — извика Лайла. — Виждам… Господи, Ерин, какво…?
Ерин изблъска Джоли и сграбчи едното рамо на бебето преди да се е върнало, пръстите й натиснаха толкова дълбоко, че на Лайла й призля. Главата на бебето се плъзна напред, обърната упорито на една страна, сякаш се опитваше да погледне натам, откъдето идваше. Очите бяха затворени, лицето бе пепелявосиво. Окървавената пъпна връв беше увита около врата и нагоре по бузата към ухото, подобно на примка за бесене; видът й подсети Лайла за червената змия, висяща от Изумителното дърво. От гърдите надолу бебето беше все още в майка си, но едната ръка се беше освободила и висеше безжизнено. Лайла можеше да види всяко съвършено пръстче, всеки съвършен нокът.
— Престани да напъваш — каза Ерин. — Знам, че искаш всичко да приключи, но засега не напъвай.
— Трябва — изхриптя Тифани.
— Ще удушиш бебето, ако го направиш — каза Джоли. Отново беше застанала рамо до рамо с Ерин. — Изчакай. Само… дай ми секунда…
Твърде късно, помисли си Лайла. То вече е задушено. Достатъчно е само да погледнете сивото му лице.
Джоли пъхна един пръст под пъпната връв, после втори. Присви ги, сякаш подканваше някого, като първо издърпа връвта от врата на новороденото, а после я свали. Тифани изкрещя, жилите на шията й се издуха.
— Напъвай! — каза Ерин. — С всички сили! На три! Джоли, гледай да не падне по очи на шибания мръсен под! Тиф! Едно, две, три!
Тифани напъна и бебето направо излетя в ръцете на Джоли Сурат. Беше хлъзгаво, прекрасно и мъртво.
— Сламка! — извика Джоли. — Дайте сламка! Веднага!
Илейн пристъпи напред. Лайла не я беше видяла да помръдва. Вече държеше сламка, извадена от хартиената обвивка.
— Ето.
Ерин я взе и каза:
— Лайла, отвори му устата.
Лайла гледаше мъничката сивкава запетайка под коремчето.
— Отвори му устата! — повтори Ерин.
Лайла се подчини, като действаше внимателно с два пръста. Ерин пъхна единия край на сламката в собствената си уста, а другия в малкия отвор, създаден от пръстите на Лайла.
— А сега повдигни брадичката — нареди Джоли. — За да се отвори трахеята.
Какъв беше смисълът? Мъртвото си е мъртво. Но Лайла отново се подчини и видя как по бузите на Ерин Айсенберг се появиха малки трапчинки, когато тя всмука. Чу се пльок. Ерин се извърна и изплю нещо като храчка. После кимна на Джоли, която повдигна бебето към лицето си и леко духна в устата му.
Бебето продължи да лежи с отметната назад глава, по която имаше капки кръв и пяна. Джоли духна отново и чудото стана. Мъничките гърди се надигнаха; сините очи се отвориха незрящо. Бебето изплака. Селия Фрод заръкопляска и другите я последваха… с изключение на Илейн, която отново се беше оттеглила на предишното си място и се бе обгърнала е ръце. Плачът на бебето вече беше постоянен. Ръцете му се свиха в мънички юмручета.
— Моето бебе — каза Тифани и вдигна ръце. — Бебето ми плаче. Дайте ми го.
Джоли върза пъпната връв с ластик и уви бебето в първото нещо, което й попадна подръка — престилка на сервитьорка, грабната от една закачалка. Даде плачещото вързопче на Тифани, която погледна лицето му, разсмя се и целуна едната лепкава буза.
— Къде са кърпите? — остро попита Ерин. — Донесете ги веднага.
— Няма да са се стоплили — каза Кити.
— Донеси ги.
Донесоха кърпите и Мери ги сложи в хладилната чанта. Докато го правеше, Лайла видя как между краката на Тифани бликна още кръв. Много кръв. Може би литър.
— Това нормално ли е? — попита някой.
— Напълно. — Гласът на Ерин бе твърд, самата увереност, все едно няма абсолютно никакъв проблем. Тогава Лайла започна да се досеща, че Тифани вероятно ще умре. — Но някой да ми донесе още кърпи.
Джоли Сурат понечи да вземе бебето от майката и да го сложи в импровизираното креватче. Ерин поклати глава.
— Остави я да го подържи още малко.
Тогава Лайла разбра със сигурност.
7
Залез-слънце в някогашния Дулинг и сегашното Наше място.
Лайла седеше на покритата площадка пред къщата на улица „Сейнт Джордж“ с купчина листове в ръце. Джанис Коутс дойде по пътеката. Щом Джанис седна до нея, Лайла долови аромата на хвойна. Бившият комендант извади източника на миризмата от вътрешния джоб на ватенката си — бутилка джин „Шенли“. Предложи на Лайла, но тя поклати глава.