Илейн трябваше да натисне вратата с цялата си тежест, за да я отмести по мръсната й релса, но накрая я плъзна на около метър и половина. Повече не й трябваше.
— Какво има, скъпа? — беше попитала тя плачещата си дъщеря преди да разбере, че проклетото дърво съществува, когато си мислеше, че сълзите на детето й са единственият й проблем, който ще отмине бързо като пролетен дъждец. — Да не те боли коремчето от вечерята?
— Не — отвърна Нана. — И не го наричай коремче, мамо. Не съм на пет.
Този раздразнен тон беше нещо ново и малко изненада Илейн, но тя продължи да гали косата на Нана.
— Тогава какво има?
Устните на Нана се стиснаха, затрепериха и накрая тя избухна.
— Липсва ми татко! И Били ми липсва, той понякога ме държеше за ръката, докато отивахме на училище, и това беше приятно, той беше приятен, но най-много ми липсва татко! Искам тази ваканция да свърши! Искам да се прибера у дома!
Вместо да спре като пролетен дъждец, плачът й се превърна в буря. Когато Илейн се опита да докосне бузата й, Нана отблъсна ръката й и седна в леглото, разчорлена. В този момент Илейн видя в нея Франк. Видя го съвсем ясно и това я уплаши.
— Не помниш ли как ни крещеше? — попита Илейн. — И онзи път, когато удари стената! Не беше ли ужасно?
— Той крещеше на теб! — извика Нана. — На теб, защото винаги го караш да прави нещо… или да донесе нещо… или да бъде нещо различно… Не знам, но никога не е крещял на мен!
— Но пък ти разтегли тениската — каза Илейн. Безпокойството й се превърна в нещо като ужас. Нима си бе мислила, че Нана е забравила Франк? Че го е оставила на бунището като невидимата си приятелка г-жа Хъмпти-Дъмп? — Любимата ти тениска.
— Защото се боеше от мъжа с колата! Онзи, който прегази котката! Той се грижеше за мен!
— А помниш ли как се развика на учителката ти и колко засрамена се почувства?
— Не ми пука! Искам го!
— Нана, достатъчно. Каза…
— Искам татко!
— А сега затвори очи, заспивай и сънувай слад…
— ИСКАМ ТАТКО!
Илейн беше излязла от стаята и бе затворила леко вратата. Какво усилие й костваше да не реагира детински и да я затръшне! Въпреки това сега, докато стоеше в миришещата на машинно масло барака на г-н Пател, нямаше да признае, че е била на косъм да се развика на дъщеря си. Не заради резкия тон на Нана, така различен от обичайния й мек и нерешителен глас; не беше дори заради физическата прилика с Франк, която Илейн обикновено не забелязваше. А заради това как звучеше като него, докато крещеше своите неразумни и неизпълними искания. Сякаш едва ли не Франк Гиъри се пресягаше от другата страна на пропастта, която разделяше онзи пълен с насилие стар свят от този, и обсебваше детето й.
На следващия ден Нана изглеждаше нормално, но Илейн не можеше да спре да мисли за сълзите, които бе чула през вратата, за начина, по който Нана бе отблъснала ръката й, която искаше само да я утеши, и за грозните викове, излизащи от детската й уста: Искам татко. И това не беше всичко. Тя се бе държала за ръка с грозния малък Били Бийсън, който живееше на една пресечка от тях. Изобщо не й беше трудно да си представи Нана и мръсния Били на шестнайсет, как се натискат на задната седалка на таксито на баща му. Как й пуска език и я преценява за мястото първа готвачка и миячка в лайняната му малка крепост. Забрави за картините, Нана, отивай в кухнята и се заемай с тенджерите и тиганите. Сгъни ми дрехите. Изхвърли ми пепелника, а аз ще се оригна и ще легна да спя.
Илейн носеше фенерче и освети с него пристройката, която не беше разграбена. Поради липсата на бензин за колите на никого не му трябваха ремъци и свещи. Онова, което й трябваше, може би се намираше тук. В работилницата на баща й имаше куп подобни неща, а миризмата на масло беше същата и събуждаше стряскащо ярки спомени за момичето с къси плитки, което беше тя (но в тези спомени нямаше носталгия — о, не). Как подаваше частите и инструментите на баща си, когато ги поискаше, как я изпълваше глупаво щастие, когато той й благодареше, как се присвиваше уплашено, когато я упрекваше, че се е забавила или е объркала инструмента. Защото беше искала да му достави удоволствие. Той беше нейният татко, голям и силен, и тя искаше да му достави удоволствие във всичко.