— Да не би да имаш предвид Франк Гиъри? Онзи, който отговаря за контрола върху животните?
— Да — каза Лини. — Точно така, Гиъри. Много твърд човек. Направо почти фанатик.
Лайла не знаеше как да приеме новината за Гиъри. Помнеше, че го беше интервюирала за мястото, което беше заето от Дан Трийт. Гиъри беше впечатляващ като човек — с бърза мисъл, уверен, — но досието му я беше разтревожило. Раздаваше призовки с лека ръка и имаше твърде много оплаквания от него.
— Ами Тери? Той е старшият и би трябвало да заеме мястото ми.
— Пиянде — каза Лини. — Някои от другите заместник-шерифи му се смееха.
— Какви ги…
Лини вдигна ръка, за да я накара да млъкне.
— Но точно преди да заспя дойдоха някакви мъже и казаха, че Тери искал оръжията от оръжейната заради някаква жена в затвора. Онзи, който разговаря с мен, беше онзи служебен адвокат, който ти напомнял за Уил Гарднър от „Добрата съпруга“.
— Бари Холдън? — Лайла не схващаше. Жената в затвора несъмнено беше Иви Блек, а Бари беше помогнал на Лайла да вкарат Иви в затвора, но защо…
— Да, точно той. Имаше и някакви други с него. Включително и една жена. Мисля, че беше дъщерята на комендант Коутс.
— Не може да бъде — каза Лайла. — Тя работи във Вашингтон.
— Е, тогава може да е някоя друга. По онова време бях като в гъста мъгла. Помня обаче Дон Питърс, защото направи опит да ме опипа в „Скърцащото колело“ миналата Нова година.
— Питърс от затвора ли? Той с Бари ли е бил?
— Не, Питърс дойде после. Разбесня се, когато видя, че част от оръжията са изчезнали. „Взели са всички добри“, така каза, а с него имаше едно хлапе, което каза… каза… — Лини погледна Лайла е огромните си очи. — Каза: „Ами ако ги носят на Норкрос в затвора? Тогава как ще измъкнем оная кучка?“.
Лайла си представи игра с дърпане на въже, като Иви Блек беше възелът в средата, който се мъчеха да спечелят противниците.
— Какво друго си спомняш? Мисли, Лини, важно е! — Макар че какво можеше да направи тя, дори наистина да беше важно?
— Нищо — отвърна Лини. — След като Питърс и младежът изтичаха навън, заспах. И се събудих тук. — Огледа се със съмнение, още не беше сигурна какво е това тук. — Лайла?
— М-м-м?
— Тук има ли нещо за ядене? Май наистина не съм мъртва, щом умирам от глад.
— Разбира се — каза Лайла и й помогна да се изправи. — Бъркани яйца и препечени филийки добре ли ти звучи?
— Направо райски. Имам чувството, че мога да изям цели шест яйца и да ми остане място за палачинки.
Но Линет Марс така и не закуси; всъщност тя бе изяла последната си храна предишния ден (две парчета черешов пай, затоплени в микровълновата в стаята за почивка на участъка). Докато двете завиваха по „Сейнт Джордж“, Лайла усети как ръката на Лини се стопява в нейната. Зърна с периферното си зрение Лини, която изглеждаше стресната. После от нея остана единствено облак нощни пеперуди, който се издигна в утринното небе.
Глава 10
1
Лоуъл Гринър-старши често казваше, че няма как да се познае къде може да започне голямата въглищна жила. „Понякога разликата между лайната и рая е едно длето“, както се бе изразил. Този бисер се беше отронил от устните на дъртия чешит някъде по времето, когато мнозина от най-добрите миньори на Три-Каунтис газеха през двойно и тройно шибаните тресавища на Югоизточна Азия, краката им загниваха в джунглата и пушеха свити на ръка цигари, подправени с хероин. Това беше конфликт, който старият Гринър бе пропуснал поради липсата на два пръста на десния си крак и един на лявата си ръка.
Малцина от хората, ходили по земята, са говорили повече глупости от покойния Лоуъл Гринър-старши — той бе вярвал също и в НЛО и в отмъстителните духове на горите и бе приемал за чиста монета празните обещания на въгледобивните компании. Наричаха го Големия Лоуъл Гринър, може би в памет на онази стара песен на Джими Дийн за Големия Джон. Големия Лоу вече от десет години почиваше удобно в ковчега си заедно с пълна бутилка „Ребъл Нел“ и бели дробове, които бяха черни като битума, който беше добивал.
Синът му Лоуъл-младши (обикновено известен като Малкия Лоу) си спомни думите на баща си с печална усмивка, след като шериф Лайла Норкрос го сгащи заедно с по-големия му брат Мейнард с десет кила кокаин, промишлено количество метамфетамини и всичките им оръжия. Определено изглеждаше, че жилата на късмета им изведнъж беше прекъснала, и раят като по магия се превърна в лайна в мига, в който хората на шерифа разбиха с таран кухненската врата на старото фамилно имение — селска къща край потока, за която терминът „съборетина“ беше прекалено грандиозен.