— Трябва да почистим — заяви Лоуъл.
— Казах ти — отвърна Мейнард. — Сложих главата на момчето в един кух дънер и пуснах останалото в една дупка.
(По-големият брат на Лоу подхождаше към труповете по начина, по който други хора подхождат към пуйките. Беше ексцентрично, но като че ли носеше удовлетворение на Мей.)
— Добро начало, Мей, но не е достатъчно. Трябва да почистим още по-добре, докато всичко все още е с краката нагоре. Пълна чистка, така да се каже.
Мейнард допи бирата си и метна кутийката настрани.
— Как ще го направим?
— Първо подпалваме шерифското управление в Дулинг. Така ще се погрижим за веществените доказателства — обясни Лоуъл. — Това като начало.
Безизразната физиономия на брат му подсказваше, че е необходимо допълнително обяснение.
— Дрогата, Мей. Спипаха всичко, когато ни прибраха. Изгаряме я и остават с празни ръце. — Лоуъл си го представяше. Направо прелест. Изобщо не си беше давал сметка колко му се е искало да заличи полицейски участък. — А после, за да сме сигурни, че сме си вързали гащите, ще отидем на свиждане в затвора и ще се погрижим за Кити Макдейвид. — Лоу прокара пръст през небръснатата си адамова ябълка, за да покаже какви точно ще бъдат грижите.
— А, тя сигурно спи.
Лоуъл беше помислил и за това.
— Ами ако учените измислят как да ги събудят?
— Дори да измислят, може пък паметта й да бъде изтрита. Нали разбираш, амнезия. Като в „Дни от нашия живот“.
— Ами ако не е изтрита, Мей? Кога нещо е работило в наша полза? Путката Макдейвид може да ни прибере на топло до края на живота ни. Но дори това не е важното. Тя ни издаде, ето кое е важното. И заради това трябва да си иде, независимо дали спи, или не.
— Наистина ли мислиш, че можем да се доберем до нея? — попита Мейнард.
В действителност Лоуъл не знаеше, но реши, че трябва да опитат. Късметът е на страната на дръзките — беше го виждал в някакъв филм или може би телевизионно предаване. А и какъв по-добър шанс би могъл да им се отвори? На практика половината свят спеше, а останалата половина се щураше като пиле с отрязана глава.
— Хайде. Часовникът цъка, Мей. Няма друго време като сега. А и скоро ще се стъмни. Винаги е по-добре да действаш през нощта.
— Къде отиваме първо? — попита Мейнард.
Лоуъл не се поколеба дори за миг.
— При Фриц.
Фриц Мешаум беше извършвал ремонтни и други дребни работи за Лоуъл Гринър и беше пренасял дрога. В замяна Лоуъл беше свързал швабата с някои доставчици на оръжие. Освен че беше невероятен механик и отличен изпълнител, Фриц бе малко чалнат на тема федерално правителство и винаги се възползваше от открилите му се възможности да обогати личния си арсенал от тежковъоръжение. Фриц възнамеряваше да се защитава до смърт, ако се наложи, когато настъпи неизбежният ден, в който ФБР ще реши да залови всички живеещи в съборетини механици и да ги прати в Гуантанамо. Всеки път, когато Лоуъл се срещаше с него, Фрици бързаше да му покаже поредния си топ и да се фука колко добре можел да очисти някого. (И най-смешното — носеха се слухове, че Фриц бил пребит почти до смърт от някакъв кучкар. Корав човек беше малкият Фриц.) Последния път, когато се видяха, брадатият гном с гордост показа най-новата си играчка — истинска проклета базука. Руски излишък.
Лоу трябваше да влезе в женския затвор и да види сметката на доносницата. Това беше от онези мисии, в които една базука можеше и да му свърши работа.
3
Джаред и Герда Холдън не се познаваха добре — Герда беше в шести клас, а Джаред в гимназията, — но я беше виждал на вечерите, на които семействата им се събираха. Понякога играеха видеоигри в мазето и Джаред винаги я оставяше да победи един-два пъти. От началото на Аврора бяха станали много лоши неща, но това беше първият път, когато Джаред виждаше застрелян човек.
— Трябва да е мъртва, нали, татко? — Двамата с Клинт бяха в тоалетната на административното крило. Малко от кръвта на Герда беше опръскала лицето и ризата на Джаред. — От прострелването и от падането?
— Не знам — отвърна Клинт, който се беше облегнал на облицованата с плочки стена.
Синът му, който бършеше лицето си с хартиена кърпа, погледна отражението му в огледалото над умивалника.
— Може би — каза Клинт. — Да. Ако се съди по това, което ми разказа, тя е почти със сигурност мъртва.
— И онзи човек ли? Докторът? Фликингър?