— Да. Вероятно и той.
— И всичко това заради онази жена? Заради Иви?
— Да — каза Клинт. — Заради нея. Трябва да я пазим. От полицията и от всеки друг. Знам, че изглежда безумно. Тя може да се окаже ключът към разбирането на случващото се, към обръщането на събитията и… Просто ми се довери, Джаред. Става ли?
— Добре, татко. Но един от пазачите, онзи Ранд, каза, че била… вълшебна?
— Не мога да обясня каква е, Джаред — отвърна Клинт.
Макар да се опитваше да говори спокойно, Клинт беше бесен — на себе си, на Гиъри, на Иви. Онзи куршум можеше да улучи Джаред. Да го ослепи. Да го остави в кома. Да го убие. Клинт не беше пребил стария си приятел Джейсън в двора на Бъртел, за да види как собственият му син умира преди него; не беше делил стаи с хлапета, които се напикаваха насън, не беше изоставил Маркъс, Шанън и всички останали, не се беше борил, за да постъпи в колежа и медицинското училище за това.
Преди години Шанън му беше казала, че ако просто се държи и внимава да не убие някого, ще успее. Но за да успеят в сегашната ситуация, можеше да им се наложи да убиват. На него можеше да му се наложи да убива. Идеята не разстрои Клинт толкова, колкото беше очаквал. Положението беше друго, наградите бяха други, но може би в основата сделката си беше същата — ако искаш млечния шейк, бъди готов да се биеш.
— Какво? — попита Джаред.
Клинт наклони глава.
— Погледът ти — каза синът му. — Вижда ми се напрегнат.
— Просто съм уморен. — Тупна Джаред по рамото и излезе. Трябваше да се увери, че всички са на местата си.
4
Нямаше нужда да казва „нали ти казах“.
Когато се отдръпнаха от групата около телата, Тери погледна Франк и каза:
— Прав беше. — И извади манерката. Франк си помисли дали да го спре, но не го направи. Изпълняващият длъжността шериф отпи голяма глътка. — Прав беше от самото начало. Ще се наложи да я вземем.
— Сигурен ли си? — каза Франк, сякаш самият той не беше.
— Майтапиш ли се? Виж цялата тая проклетата бъркотия! Върн е мъртъв, онова момиче го утрепа, а тя е простреляна и също е мъртва. Черепът на адвоката е разбит. Мислех си, че ще оживее, но вече със сигурност е мъртъв. Другият тип, според шофьорската му книжка, е някакъв доктор, Фликингър…
— И той ли? Сериозно? — Жалко, ако наистина беше така. Главата на Фликингър беше пълна каша, но въпреки това му беше останала достатъчно душа да се опита да помогне на Нана.
— И това не е най-лошото. Норкрос, онази Блек и останалите сега са сериозно въоръжени, разполагат с почти всичко, което ние можехме да използваме, за да ги накараме да се предадат.
— Знаем ли кой е бил с тях? — попита Франк. — Кой е карал караваната, когато се измъкнаха?
Тери надигна отново манерката, но вътре вече нямаше нищо. Той изруга и изрита едно изкъртено парче асфалт.
Франк чакаше.
— Един чешит, казва се Уили Бърк. — Тери Кумбс пое въздух през зъби. — Порядъчен гражданин през последните петнайсет-двайсет години, върши много обществена работа, но си остава бракониер. Произвеждаше и нелегален алкохол навремето, когато беше млад. Може би все още го прави. Ветеран. Оправен. Лайла винаги го пускаше да мине метър. Смяташе, че не си заслужава труда да се мъчи да го спипа за нещо. И предполагам, че го харесваше. — Вдиша дълбоко. — И аз споделях чувствата й.
— Добре. — Франк беше решил да премълчи за обаждането на Блек по телефона. И без това разговорът го беше вбесил толкова, че щеше да му е трудно да предаде всички подробности. Едно обаче беше запомнил и то го тормозеше непрекъснато — как жената го беше похвалила, че е защитил дъщеря си в болницата. Откъде можеше да знае тя за това, след като вече я бяха вкарали в затвора? Тази мисъл непрекъснато се връщаше и той непрекъснато я пропъждаше. Колкото до нощните пеперуди, излетели от запаленото парче от пашкула на Нана, Франк не можеше да измисли никакво обяснение. Разбираше само, че Ив Блек е искала да побърника в него — и е успяла. Само че той не вярваше, че тя разбира какво означава да го бърникат.
Във всеки случай Тери се беше върнал в правия път — и не се нуждаеше от допълнително мотивиране.
— Искаш ли да започна да събирам група? Готов съм, стига да пожелаеш.
Макар че изобщо не му беше до пожелаване, Тери одобри предложението.
5
Защитниците на затвора бързо свалиха гумите от различните автомобили и пикапи на паркинга. Имаше общо около четирийсет коли, включително затворническите микробуси. Били Уетърмор и Ранд Куигли изтъркаляха гумите и ги подредиха на пирамиди по три в мъртвото пространство между вътрешната и външната ограда, след което ги поляха с бензин. Миризмата на горивото бързо измести тази на влажно овъглено дърво от горския пожар. Оставиха гумите на пикапа на Скот Хю, но го паркираха странично непосредствено зад вътрешния портал като допълнителна преграда.