— Скот си обича пикапа — каза Ранд на Тайг.
— Да не искаш да сложим твоя вместо него? — попита Тайг.
— Как пък не — отвърна Ранд. — Да не си полудял?
Единственото превозно средство, което оставиха, беше караваната на Бари Холдън, която се намираше до циментовата пътека към центъра за приемане.
6
Като не се брояха Върн Рангъл, Роджър Елуей и жените от управлението, които бяха заспали, както показа проверката на Франк, от списъка на шериф Лайла Норкрос бяха останали седем заместници — Тери Кумбс, Пит Ордуей, Елмор Пърл, Дан Трийт Заплахата, Руп Уитсток, Уил Уитсток и Рийд Бъроуз. Според Тери групата си я биваше. Всички имаха поне едногодишен опит в управлението, а Пърл и Заплахата бяха служили в Афганистан.
С тримата пенсионирани заместник-шерифи — Джак Албъртсън, Мик Наполитано и Нейт Макгий — ставаха десет.
С Дон Питърс, Ерик Блас и Франк Гиъри достигаха до щастливото число тринайсет.
Франк бързо привлече още шестима доброволци: Дж. Т. Уитсток, бащата на заместник-шерифите със същата фамилия и треньор на футболния отбор „Воините“ на гимназията в Дулинг; бармана от „Скърцащото колело“ Пъдж Мароун, който дойде с пушката си „Ремингтън“, която държеше под бара; Дрю Т. Бари от „Застраховки Дрю Т. Бари“, образцов застрахователен агент и виден ловец на елени; Карсън Струтърс Силната страна, зет на Пъдж Мароун, носител на наградата „Златните ръкавици“ преди докторът да му каже, че трябва да зареже бокса, докато още има малко мозък в главата; и членовете на Градския съвет Бърт Милър и Стив Пикъринг, които също като Дрю Т. Бари разбираха от лов на елени. Така ставаха общо деветнайсет и веднага щом им бе съобщено, че жената в затвора може да разполага с информация, свързана със сънната болест, а вероятно и с лек срещу нея, всички изявиха готовност да се включат.
7
Тери беше доволен, но искаше да са кръгло двайсет. Бледото лице и разкъсаното гърло на Върн Рангъл бяха гледка, която никога нямаше да забрави. Чувстваше я по начина, по който чувстваше Гиъри — безшумен като сянка, следящ всяка негова постъпка, преценяващ всяко решение.
Но това нямаше значение. Единственият изход беше направо — направо през Норкрос до Ив Блек и през Блек до края на този кошмар. Тери нямаше представа какво ще стане, когато стигнат до нея, но знаеше, че това ще бъде краят. След това можеше да поработи и да заличи спомена за бледото лице на Върн Рангъл. Да не говорим за лицата на жена му и дъщеря му, които вече на практика не съществуваха. Иначе казано, да се напие безпаметно. Даваше си сметка, че Франк го окуражава да посяга към пиячката, но какво от това? Какво от това, мамка му?
Дон Питърс беше натоварен със задачата да се обади на мъжете надзиратели от затвора и не му отне много време да разбере, че Норкрос разполага най-много с четирима. Единият от тях, Уетърмор, беше педал, а другият, Мърфи — учител по история. Като се добавеха Блек и дъртакът Бърк, както и може би двама-трима други, за които не знаеха, противниците им бяха само десетина и едва ли между тях имаше някой, който да устои, ако нещата се разгорещят, независимо с какво въоръжение разполагаха.
Тери и Франк спряха при магазина за алкохол на главната улица. Той беше отворен и работеше с пълна пара.
— Тя и без това не ме обичаше! — заяви някакъв глупак на целия магазин, размахваше бутилка джин. Вонеше на пор.
Лавиците бяха почти опразнени, но Тери намери две половинки джин и плати с пари, които вероятно скоро щяха да изгубят всякаква стойност, ако тази ужасна каша продължеше. Напълни манерката с едната половинка, прибра другата в хартиена торбичка и двамата с Франк отидоха в една странична уличка, която излизаше в двор, пълен с чували с боклук и омекнали от дъжда кашони. Вратата на апартамента на Джони Лий Кронски беше там, на партера, между два прозореца с найлони вместо стъкла.
Кронски, който беше митична фигура в тази част на Западна Вирджиния, отвори и моментално видя джина.
— Носещите дарове могат да влязат — каза той и взе бутилката.
В дневната имаше само един стол. Кронски се настани в него. Изпи половината бутилка на две великански глътки, без да обръща внимание на Тери и Франк; адамовата му ябълка подскачаше като плувка. Телевизорът с изключен звук показваше няколко жени в пашкули, носещи се във водите на Атлантическия океан. Приличаха на някакви шантави спасителни салове.