Отидоха да я огледат по-добре. Клинт извади един стол и Уили се настани на сянка под надвисналия покрив.
От тази позиция човек оставаше скрит от всеки при оградата, но можеше да бъде видян от двата края на огневата линия между бараката и затвора.
— Ако са само на едната страна, всичко ще е наред — каза Уили. — Ще ги видя и ще се прикрия.
— А от двете едновременно? — попита Клинт.
— Ако направят така, загазвам.
— Трябва ти помощ. Подкрепления.
— Док, като те слушам да говориш така, ми се иска да бях ходил по-често на църква на младини.
Старецът го погледна приветливо. Когато бе пристигнал в затвора, единственото обяснение, което бе поискал от Клинт, беше да го увери допълнително, че отпорът, за който се готвят, е онова, което би поискала Лайла. Клинт с готовност даде това обяснение, макар че на този етап вече не беше сигурен какво точно би искала Лайла. Имаше чувството, че съпругата му е изчезнала преди години.
Клинт се опита да отвърне със същата приветливост, все едно проявява небрежност пред лицето на врага, но онова, което беше останало от чувството му за хумор, явно беше изпаднало от караваната на Бари Холдън заедно с Герда Голдън и Гарт Фликингър.
— Значи си бил във Виетнам, Уили?
Уили вдигна лявата си ръка. Вместо месестата част на дланта му имаше съединителна тъкан.
— И части от мен все още са там.
— Как се чувстваше? — попита Клинт. — Имам предвид там? Сигурно си изгубил приятели.
— О, да — каза Уили. — Изгубих приятели. Колкото до това как се чувствах, бях предимно уплашен. Объркан. През цялото време. Ти така ли се чувстваш сега?
— Да — призна Клинт. — Никога не съм бил обучаван за подобно нещо.
Двамата стояха в млечнобялата следобедна светлина. Клинт се запита дали Уили усеща какво всъщност чувства — известен страх и объркване, вярно, но и вълнение. Подготовката беше изпълнена с някаква еуфория от перспективата цялото чувство за безсилие и ужас от загубата и невъзможността на положението да бъде вкарано в действие. Клинт виждаше как се случва със самия него — прилив на агресивен адреналин, по-стар от човечеството.
Каза си, че не бива да мисли по този начин, и може би наистина не биваше, но му харесваше. Сякаш някой, който прилича досущ на него, каращ спортна кола със свален гюрук, е спрял до стария Клинт на светофар, кимнал му е и веднага щом е светнало зелено е настъпил газта, оставяйки стария Клинт да гледа след него. Новият Клинт трябваше да бърза, защото беше тръгнал на мисия, а да си на мисия е хубаво.
Докато се връщаха към задната част на затвора, Уили му каза за нощните пеперуди и отпечатъците, които беше видял при караваната на Труман Мейуедър. Милиони пеперуди, покриващи клоните на дърветата, издигащи се на облаци над короните им.
— От нея ли са? — Подобно на всички други, Уили също бе чул слуховете. — От жената вътре?
— Да — каза Клинт. — И това не е дори половината.
Уили каза, че не се съмнява.
Измъкнаха още един стол и дадоха на Били Уетърмор автоматичен пистолет, преработен в картечен (Клинт не знаеше дали преработката е законна, или не, но не му пукаше). Поставиха по един човек в двата края на бараката. Положението не беше идеално, но повече не можеха да направят.
10
Обвитото в пашкул тяло на Лини Марс лежеше на пода зад предното бюро в участъка; лаптопът до нея продължаваше да върти записа с падащото Лондонско око. Тери реши, че се е свлякла от стола си, когато най-сетне е заспала. Лини частично препречваше коридора, който водеше към вътрешността на участъка.
Кронски я прекрачи и продължи напред в търсене на шкафчето за веществени доказателства. Това не се хареса на Тери.
— Хей, не видя ли шибания човек тук? — извика той след него. — На пода?
— Всичко е наред, Тери — каза Франк. — Ние ще се погрижим за нея.
Отнесоха Лини в една килия в ареста и я положиха внимателно на дюшека. Тя беше заспала сравнително неотдавна. Паяжината около очите и устата й беше тънка. Устните й бяха извити в някаква делириумна радост — кой знае поради каква причина, може би защото борбата й да остане будна най-сетне беше приключила.
Тери отпи още една глътка. Свали манерката, стената на килията се втурна насреща му и той вдигна ръка, за да я спре. Секунда по-късно намери сили да се отблъсне и да се изправи.