— Тревожиш ме — каза Франк. — Мисля, че… предозираш лекарството.
— Идеално съм. — Тери махна с ръка, за да пропъди нощната пеперуда, която се мотаеше около ухото му. — Щастлив ли си, че се въоръжаваме, Франк? Това искаше, нали?
Франк го изгледа продължително. Поглед, в който нямаше абсолютно никаква заплаха, никаква мисъл. Взираше се в Тери по начина, по който децата гледат телевизионния екран — сякаш са се отделили от телата си.
— Не — каза Франк. — Не бих казал, че съм щастлив. Това е просто работа. Която ни чака.
— Винаги ли си го казваш, преди да нариташ нечий задник? — с искрен интерес попита Тери и се изненада, когато Франк се дръпна, сякаш са го зашлевили.
Когато излязоха от ареста, Кронски беше в чакалнята. Беше намерил пластичния експлозив, както и пръчки динамит, които някой беше намерил в изкоп до имота на Гринър, и ги беше предал в участъка. Джони Лий гледаше неодобрително.
— Динамитът остарява и става ненадежден, момчета. Пластичният експлозив обаче… — Тръсна го, при което Франк трепна.
— Можеш да минеш през него с камион и нищо няма да се случи.
— Значи искаш да оставим динамита? — попита Тери.
— Господи, не. — Кронски като че ли се засегна. — Обичам динамит. Винаги съм го обичал. Динамитът е старата школа. Просто трябва да го увием в одеяло. Или пък Спящата красавица може да има някой хубав дебел пуловер в шкафчето си. А, освен това трябва да взема някои неща от железарията. Предполагам, че шерифското управление има открита сметка там?
Преди да тръгнат, Тери и Франк напълниха една брезентова торба с пистолетите и мунициите, които не бяха откраднати, взеха и всички бронежилетки и каски, които успяха да съберат. Не беше много, но хайката им — нямаше смисъл да я наричат по друг начин — щеше да е доста добре екипирана.
Лини нямаше пуловер в шкафчето си, така че Джони Лий уви динамита в две кърпи от тоалетната и го притисна към гърдите си, сякаш носеше новородено.
— Взе да става късно за щурмуване — отбеляза Франк. Ако се стигне дотам.
— Знам — отвърна Тери. — Ще съберем момчетата довечера, ще се погрижим всички да разберат как стоят нещата и кой командва. — Изгледа многозначително Франк. — Ще реквизираме два училищни автобуса от градския автопарк и ще ги разположим на кръстовището на Шосе 31 и Уест Лавин, където беше блокадата, така че на момчетата да не им се налага да спят на открито. Ще оставим шест или осем на пост в… нали се сещаш… — Той описа кръг във въздуха.
— В периметър — подсказа му Франк.
— Да, именно. Ако се наложи да влезем, ще го направим утре сутринта, от изток. Ще ни трябват булдозери, за да минем през оградата. Прати Пърл и Заплахата да вземат два от машинния парк на общината. Ключовете са в караваната там.
— Добре — каза Франк, защото наистина беше така. Той нямаше да се сети за булдозери.
— Първата ни работа утре сутринта е да минем през оградата и да стигнем до основната сграда през паркинга. Така слънцето ще им свети в очите. Първи етап, отблъскваме ги навътре, далеч от вратите и прозорците. Втори етап, Джони Лий гърми предната врата и влизаме. Притискаме ги да хвърлят оръжието. Мисля, че в този момент ще го направят. Пращаме неколцина от другата страна, за да сме сигурни, че няма да се опитат да офейкат.
— Има логика — каза Франк.
— Но първо…
— Първо?
— Първо говорим с Норкрос. Довечера. Лице в лице, ако е достатъчно мъж. Предлагаме му шанс да предаде жената, преди да е станало нещо, което не може да се върне назад.
Очите на Франк изразяваха ясно мнението му.
— Знам какво си мислиш, Франк, но ако той е разумен човек, ще разбере, че това е правилното. В края на краищата той отговаря за живота на повече хора, а не само за нейния.
— А ако въпреки това откаже?
Тери сви рамене.
— Тогава влизаме и я вземаме.
— Каквото и да става?
— Точно така, каквото и да става.
Излязоха и Тери заключи двукрилата стъклена врата на участъка.
11
Ранд Куигли извади кутията с инструменти и прекара два часа в изрязване и избиване на малкия прозорец с решетка в бетонната стена на стаята за свиждане.
Тайг Мърфи седеше наблизо, пиеше кола и пушеше. Забраната за пушене беше отменена.
— Ако беше затворник — каза Ранд, — подобна постъпка може да ти добави около пет години към присъдата.
— Значи добре че не съм затворник, нали?
Тайг тръсна пепелта на пода и реши да не казва какво си мисли — ако да си заключен тук означава да си затворник, значи в момента бяха точно такива.