— Тя твърди, че не е правила нищо — каза Клинт, загледан някъде в далечината. — Казва, че е просто пратеник.
Франк се обърна към Тери.
— Знаеш ли какво? Мисля си, че този дрънка пълни глупости.
Тери го изгледа укорително, макар и със зачервени очи. Франк отново вдигна ръце и отстъпи назад.
— Нямаш нито един лекар при теб — каза Тери. — И нито един служебен адвокат, на когото до се обадиш, защото доколкото си спомням, и двете са жени и сигурно вече са в пашкули. Така че ти не я изследваш, а само я държиш…
— И я опипваш — изръмжа Франк.
— … и слушаш какви ти ги дрънка…
— И й вярва! — извика Франк.
— Млъкни, Франк. — Тери го каза меко, но когато се обърна отново към Клинт и Уили, бузите му бяха зачервени. — Но той е прав. Вярваш на онова, което тя ти казва.
— Не разбирате — каза Клинт. Говореше уморено. — Тя изобщо не е жена, поне не в смисъла, в който разбираме тази дума. Не мисля, че е изцяло човешко същество. Тя има някои способности. Може да призовава плъхове, в това съм сигурен. И те правят онова, което тя поиска. Така взе телефона на Хикс. Всички нощни пеперуди, които се виждат навсякъде, са свързани по някакъв начин с нея. И тя знае разни неща. Неща, които не би трябвало да знае.
— Да не искаш да кажеш, че е вещица? — попита Тери. Извади манерката и отпи. Това може би не беше най-добрият начин да води преговори, но се нуждаеше от нещо, при това веднага. — Стига, Клинт. Остава само да ми кажеш, че може да ходи по вода.
Франк си помисли за огъня, който се виеше във въздуха в дневната му, а после експлодира в облак нощни пеперуди; помисли си и за телефонното обаждане и как Иви Блек му каза, че го е видяла да защитава Нана. Скръсти ръце на гърдите си и потисна гнева си. Какво значение имаше каква е Ив Блек? Важното беше какво се е случило, какво се случва и как да се поправи.
— Отвори си очите, синко — каза Уили. — Виж какво стана със света през последната седмица. Всички жени спят в пашкули, а ти си се хванал за идеята, че онази Блек може да е нещо свръхестествено? Я се стегнете, момчета. Престанете да си врете носа там, където не ви е работа, и оставете нещата да станат така, както докторът казва, че тя иска.
Тери не можеше да измисли адекватен отговор и затова отпи отново. Видя как го гледа Клинт и глътна трета глътка, просто напук на това копеле. Кой беше той, че да съди и да се крие зад стените на затвора, докато Тери се опитва да запази света от разпадане?
— Тя помоли за още няколко дни и аз искам да й ги дам — каза Клинт. Прикова Тери с поглед. — Тя очаква кръвопролитие и го каза съвсем ясно. Защото смята, че това е единственият известен на мъжете начин да решават проблемите си. Нека не й даваме онова, което очаква. Откажете се. Дайте ни седемдесет и два часа. После можем да преразгледаме ситуацията.
— Сериозно? И какво ще се промени според теб? — Алкохолът още не беше ударил сериозно ума на Тери и той си помисли, почти се замоли: дай ми отговор, на който да повярвам.
Но Клинт само поклати глава.
— Не знам. Тя казва, че нещата не са изцяло в нейни ръце. Но седемдесет и два часа без стрелба ще са правилна първа стъпка, в това съм сигурен. О, освен това каза, че жените ще трябва да решат.
Тери едва не се разсмя.
— И как ще го направят, щом спят?
— Не знам — отново каза Клинт.
Протака и се мъчи да спечели време, помисли си Франк. Хваща се за всяка лъжа, която изниква в скапания му психясал мозък. Тери, нали си достатъчно трезвен, за да го видиш?
— Трябва да помисля — каза Тери.
— Добре, но трябва да мислиш ясно, така че за твое добро излей алкохола на земята. — Очите му се обърнаха към Франк: студените очи на сирачето, което се беше било за млечен шейк. — Франк си мисли, че той е решението, но аз смятам, че е проблемът. Мисля, че тя знаеше, че ще има такъв като него. Мисля, че тя знае, че винаги има такъв като него.
Франк скочи, пресегна се през оградата, сграбчи Норкрос за гърлото и стисна, докато очите му първо се облещиха, после изскочиха и останаха да висят на бузите му… но само мислено. Зачака.
Тери се замисли и накрая се изплю в прахта.
— Майната ти, Клинт. Ти не си истински доктор.
И когато вдигна манерката и отпи поредната дълга глътка напук, Франк вътрешно заликува. Утре сутринта изпълняващият длъжността шериф Кумбс щеше да е извън строя. Тогава той, Франк, щеше да поеме нещата. Нямаше да има никакви седемдесет и два часа и не му пукаше дали Ив Блек е вещица, принцеса или Черната кралица от Страната на чудесата. Всичко, което му трябваше да знае за Ив Блек, беше научил от онзи кратък телефонен разговор.