Спри това — беше й казал, беше я помолил той, когато тя му се обади от откраднатия телефон. — Пусни жените.
Първо ще трябва да ме убиеш — беше му отговорила тя.
И Франк възнамеряваше да направи точно това. И ако смъртта й върнеше жените? Щастлив край. Ако ли не? Отмъщение за това, че му беше отнет единственият човек, който имаше значение в живота му. И в двата случая проблемът е решен.
7
Ван Лампли тъкмо стигна до умрялото си АТВ, без да има представа какво да прави оттук нататък, когато някакво хлапе профуча покрай нея на едно от онези колела с извитите дръжки на кормилото. Развиваше достатъчно висока скорост, за да предизвика вятър, който отметна кичури коса от челото й, а на лицето му беше изписан неподправен ужас. Като се имаше предвид в какво се беше превърнал светът, ужасът можеше да е причинен от десетки неща, но Ван нямаше съмнение кой е драснал клечката под задника на момчето. Това не беше интуиция — а твърда като камък увереност.
— Момче! — извика тя. — Момче, къде са те?
Кент Дейли не й обърна внимание, а само завъртя по-бързо педалите. Мислеше си за старата бездомна жена, с която се бяха майтапили. Изобщо не трябваше да го правят. И ето че сега Бог му го връщаше. На него. Завъртя педалите още по-бързо.
8
Макар че беше напуснал училище още в осми клас (училището въздъхна облекчено), Мейнард Гринър го биваше с машините; когато по-малкият му брат му даде базуката и един снаряд, Мей се справи с тях, сякаш го беше правил през целия си живот. Огледа експлозивния връх на снаряда, жицата, която минаваше отстрани на нещото, и перките в края. Изсумтя, кимна и нагласи перките така, че да пасват на жлебовете в тръбата. Фасулска работа. Посочи лостчето над спусъка и под черния пластмасов етикет.
— Дръпни го назад. Би трябвало да я освободи.
Лоу го направи и чу изщракване.
— Това ли е, Мей?
— Би трябвало, стига Фриц да е сложил нова батерия. Ракетата май се изстрелва с електрически заряд.
— Ако не го е направил, ще се върна и ще му натъпча кюнеца в задника — каза Лоу. Очите му проблеснаха, когато се обърна към витрината на Дрю Т. Бари и постави базуката на рамо, имитирайки пози от военни филми. — Пази се, братко!
Оказа се, че батерията в спусъка си е наред. Чу се кухо свистене. Краят на тръбата избълва дим. Витрината се пръсна и преди някой от двамата да успее да си поеме дъх, фасадата на участъка експлодира. Парчета жълта тухла и стъкло се посипаха по улицата.
— Ииии-ХУУУ! — Мей тупна брат си по гърба. — Видя ли това, братко?
— Видях — отвърна Лоу. Някъде вътре в поразения участък виеше сирена. Започваха да се стичат хора. Предната част на сградата представляваше зейнала уста, пълна със счупени зъби. Вътре танцуваха пламъци и във въздуха се носеха листа като подпалени птици. — Презареди.
Мей нагласи перките на втория снаряд и го пъхна на място.
— Готово! — Мей подскачаше от вълнение. Това беше по-забавно от оня път, когато хвърлиха пръчка динамит в аквариума с пъстърви в Тупело Кросинг.
— Пази се! — извика Лоу и дръпна спусъка. Снарядът прелетя улицата, оставяйки дим на следа. Мъжете, които бяха дошли да зяпат, го видяха и или търтиха да бягат, или се проснаха на земята. Втората експлозия изкорми средната част на сградата. Пашкулът на Лини бе оцелял при първия удар, но не оцеля при втория. Нощни пеперуди полетяха от мястото, където беше, и се подпалиха.
— Дай и на мен! — Мей протегна ръце за базуката.
— Не, трябва да се махаме оттук — каза Лоу. — Но ще имаш възможност, братко. Обещавам ти.
— Кога? Къде?
— Горе при затвора.
9
Ван Лампли стоеше зашеметена до АТВ-то. Беше видяла първата димна следа да пресича главната улица и разбра какво означава тя още преди взрива. Онези кучи синове Гринър се бяха сдобили с РПГ или нещо подобно от Фриц Мешаум. Когато димът от втория взрив започна да се разсейва, тя видя пламъците да излизат през дупките, където преди малко имаше прозорци. Едно крило на тройната врата лежеше на улицата, огънато като хромиран тирбушон. Другите не се виждаха никакви.
Горко на всеки, който е бил вътре, помисли си тя.
Ред Плат, един от търговците от „Дулинг Киа“, вървеше към нея, като се олюляваше и залиташе. Дясната половина на лицето му беше окървавена, а долната устна вече не беше напълно прикрепена към устата му — макар че покрай цялата кръв беше трудно да се определи.