— Какво беше това? — извика прегракнало той. В оредяващата му коса проблясваха парченца стъкло. — Какво беше това, мамка му?
— Работа на два сплескани хуя, на които някой трябва да им натика метли в задниците, преди да са наранили още някой — отвърна Ван. — Трябва да идеш да те закърпят, Ред.
Тя тръгна към бензиностанцията на „Шел“. Чувстваше се себе си за първи път от дни. Знаеше, че това няма да продължи дълго, но докато имаше възможност, възнамеряваше да се възползва от адреналина. Бензиностанцията беше отворена, но нямаше никого. Ван намери в гаража една голяма туба, напълни я на една от колонките и остави двайсетачка на тезгяха до касовия апарат. Светът може и да свършваше, но тя беше възпитана да си плаща сметките.
Помъкна тубата към АТВ-то, напълни резервоара и потегли в посоката, от която бяха дошли братята Гринър.
10
Кент Дейли имаше много лоша вечер, а още нямаше осем. Тъкмо излезе от Шосе 31 и се понесе към автобусите, които блокираха Уест Лавин Роуд, когато някой го сграбчи за дрехите и го събори от колелото. Главата му се удари в асфалта и пред очите му блеснаха ярки звезди. Когато те угаснаха, той видя дулото на автомат на по-малко от педя от лицето си.
— Мамка му! — възкликна заместник-шериф Рийд Бъроуз, който беше свалил Кент. Рийд беше поставен в югозападната точка от розата на Тери. Свали оръжието, сграбчи Кент за ризата и го вдигна на крака. — Познавам те, ти си хлапето, което слагаше пиратки в пощенските кутии миналата година.
От новата и подобрена блокада на пътя към тях тичаха мъже, водени от Франк Гиъри. Тери Кумбс беше последен, леко се олюляваше. Те знаеха какво е станало в града — вече имаше над десет обаждания от над десет мобилни телефона и от тази височина лесно виждаха пожара, разгорял се в центъра на Дулинг. Повечето искаха незабавно да се върнат, но Тери, който се страхуваше, че това е отвличане на вниманието, целящо да измъкнат жената, им нареди да останат на позициите си.
— Какво правиш тук, Дейли? — попита Рийд. — За малко да те застрелям.
— Нося съобщение — каза Кент, като разтриваше тила си. Не му течеше кръв, но вече се образуваше голяма цицина. — За Тери или Франк, или и за двамата.
— Какво става, мамка му? — попита Дон Питърс. По някое време беше надянал футболна каска; близко разположените му очи, дълбоко в сянката на козирката, изглеждаха като очички на малка гладна птица. — Кой е този?
Франк избута Дон настрани и клекна пред момчето.
— Аз съм Франк. Какво е съобщението?
Тери също клекна. Лъхаше здравата на алкохол.
— Хайде, момче. Поеми дълбоко дъх… дълбоко дъх… и се стегни.
Кент затърси пипнешком разпилените си мисли.
— Онази жена в затвора, специалната, има приятели в града. Много приятели. Двама от тях ме хванаха. Казаха ми да ви предам да престанете с това и да се махате, иначе участъкът ще е само първото нещо, което ще гръмне.
Устните на Франк се разтеглиха в усмивка, която изобщо не стигна до очите му. Той се обърна към Тери.
— Е, какво мислиш, шерифе? Ще бъдем ли послушни момчета и ще се махнем ли?
Малкия Лоу не беше кандидат за Менса, но притежаваше достатъчно коварство, за да поддържа дейността на Гринър близо шест години, преди той и брат му да бъдат най-сетне спипани. (Лоу обвиняваше за това собствената си щедрост — бяха позволили на онази путка Макдейвид, която не беше нищо особено, да се навърта около тях, а тя им се беше отплатила, като стана доносница.) Той инстинктивно схващаше човешката психология като цяло и мъжката в частност. Когато кажеш на мъж, че не бива да прави нещо, той задължително го прави.
Тери не се поколеба дори за миг.
— Няма да си ходим. Влизаме по изгрев-слънце. Ако искат, да гръмнат целия проклет град.
Събралите се мъже нададоха толкова дрезгави и диви викове, че Кент Дейли трепна. Най-много на този свят му се искаше да прибере натъртената си глава у дома, да заключи всички врати и да заспи.
11
Засега адреналинът продължаваше да действа; Ван заблъска вратата на Фриц Мешаум така, че едва не я изкърти от рамката. Ръка с дълги пръсти, които сякаш имаха прекалено много кокалчета, дръпна мръсната завеса. Погледна я покрито с четина лице. След секунда вратата се отвори. Фриц понечи да каже нещо, но преди да успее да произнесе и дума, Ван го награби и започна да го тресе като териер, уловил плъх.
— Какво им продаде, мършав лайнояд такъв? Гранатомет ли? Гранатомет, нали? Колко ти платиха тия копелета, че да могат да пробият дупка насред центъра на града?