— Не мога — каза Джаред.
— Какво? — изненада се Микаела.
— Адски съм зает — каза той и се усмихна нервно. — Мисля за нещата, които трябваше да направя, а не направих. И как татко и мама трябваше да изчакат с караницата. А също и за приятелката ми — е, не ми беше приятелка, но нещо такова, — как заспа в ръцете ми. Адски съм зает — повтори той.
Ако Джаред Норкрос имаше нужда от майчински грижи, Микаела не беше подходящият човек. Светът се беше килнал от четвъртък, но докато беше с Гарт Фликингър, Микаела успяваше да го възприема почти на майтап. Не беше очаквала, че той ще й липсва толкова много. Приповдигнатото му наркоманско настроение беше единственото, което имаше смисъл, след като всичко друго тръгна по дяволите.
— И мен ме е страх — каза тя. — Трябва да си луд, за да не се страхуваш.
— Аз просто… — Гласът му замря.
Той не разбираше онова, което говореха другите в затвора за жената — че имала сили и че тази Микаела, дъщерята репортерка на коменданта, уж получила от особената затворничка магическа целувка, която й вляла енергия. Не разбираше какво става с баща му. Разбираше единствено, че умират хора.
Майка му наистина му липсваше, както беше предположила Микаела, но той не търсеше заместител. Никой не можеше да замести Лайла.
— Ние ли сме добрите? — попита Джаред.
— Не знам — призна Микаела. — Но съм сигурна, че не сме лошите.
— И това е нещо — каза Джаред.
— Дай да поиграем на карти.
Джаред прокара ръка пред очите си.
— Какво пък, добре. Но имай предвид, че съм шампион по война. — Отиде до масата за кафе в средата на стаята.
— Искаш ли кола или нещо друго?
Той кимна, но никой от двамата нямаше дребни за автомата. Отидоха в кабинета на коменданта, изсипаха огромната плетена торба на Джанис Коутс и клекнаха на пода, за да съберат монетите между различните рецепти, бележки, солети и цигари. Джаред попита Микаела защо се усмихва.
— Торбата на майка ми — каза тя. — Комендант на затвор е, а мъкне тази чудовищна хипарска торба.
— О. — Джаред се изкиска. — А как според теб трябва да изглежда чантата на един комендант?
— Като нещо с белезници.
— Доста извратено!
— Стига детинщини, Джаред.
Намериха повече от достатъчно монети за две коли. Преди да се върнат в стаята за почивка, Микаела целуна пашкула, в който бе майка й.
Играта на война обикновено траеше цяла вечност, но при първото раздаване Микаела би Джаред за по-малко от десет минути.
— По дяволите. Войната е гадно нещо — каза той.
Продължиха да играят отново и отново. Почти не разговаряха, само обръщаха картите. Микаела продължаваше да печели.
5
Тери дремеше на един сгъваем стол на няколко метра зад пътната блокада. Сънуваше жена си. Тя беше отворила ресторант. Сервираха празни чинии. „Но, Рита, тук няма нищо“ — каза той и й върна чинията си. Рита му я подаде обратно. Продължиха тази размяна сякаш години наред — празна чиния напред-назад. Тери се дразнеше все повече. През прозорците на ресторанта се виждаше как сезоните се сменят като фотографии на онези стари стереоскопи — зима, пролет, лято есен, зима, пролет…
Отвори очи. Над него стоеше Бърт Милър.
Първата мисъл на Тери беше не за съня, а за по-рано през нощта, при оградата — как Клинт Норкрос му говори за пиенето и го унижава пред другите двама. Раздразнението от съня се смеси със срам и Тери напълно проумя, че не е създаден за шериф. Нека Франк Гиъри поеме работата, щом толкова я иска. И нека Клинт Норкрос да се занимава с Франк Гиъри, ако иска да си има вземане-даване с трезвен човек.
Навсякъде имаше лагерни светлини. Мъжете стояха на групички, метнали пушки на рамене, смееха се и пушеха, ядяха от пластмасови пакети готова храна. Един бог знаеше как са се сдобили с нея. Неколцина бяха клекнали на асфалта и хвърляха зарове. Джак Албъртсън беше взел бормашина и слагаше железен лист над прозореца на един от булдозерите.
Членът на Градския съвет Бърт Милър искаше да знае дали има пожарогасител.
— Треньор Уитсток има астма, а пушекът от гумите на онези задници се носи насам.
— Разбира се — каза Тери и посочи близката патрулна кола. — В багажника.
— Благодаря, шерифе. — Милър отиде да вземе пожарогасителя. Откъм играещите зарове се чу ликуващ вик: някой беше спечелил.
Тери стана със залитане от сгъваемия стол и се ориентира към паркираните патрулни автомобили. Докато вървеше, разкопча оръжейния си колан и го остави да падне в тревата. Майната й на тази гадост, помисли си. Майната й.