Ключовете за колата на Четвърти екип бяха в джоба му.
6
От мястото си зад волана на служебния си пикап Франк наблюдаваше мълчаливата оставка на изпълняващия длъжността шериф.
„Най-сетне го направи, Франк — каза Илейн от мястото до него. — Гордееш ли се?“
— Той сам си го направи — отвърна Франк. — Не съм го карал насила. Съжалявам го, защото не беше достатъчно мъж за работата, но в същото време и му завиждам, защото може да се откаже.
„Но не и ти“ — каза Илейн.
— Да — съгласи се той. — Аз съм до края. Заради Нана.
„Ти си обсебен от нея, Франк. Нана-Нана-Нана. Отказваш да чуеш и една дума от Норкрос, защото си способен да мислиш единствено за нея. Не можеш ли да почакаш поне още мъничко?“
— Не. — Защото хората бяха тук, бяха нахъсани и готови за действие.
„Ами ако онази жена те води за носа?“
Тлъста нощна пеперуда кацна върху чистачката на пикала. Той включи чистачките, за да я разкара. После запали двигателя и потегли — но за разлика от Тери, възнамеряваше да се върне.
Първо спря при къщата на „Смит“ да провери Илейн и Нана в мазето. Те бяха така, както ги беше оставил, скрити зад рафтовете и завити. Каза на тялото на Нана, че я обича. Каза на тялото на Илейн, че съжалява, че сякаш никога не можеха да излязат на едно мнение. Беше искрен въпреки факта, че тя продължаваше да го укорява дори в неестествения си сън, което бе изключително дразнещо.
Заключи отново вратата на мазето. На алеята видя, че се е събрала вода в дупката пред гаража, която възнамеряваше да оправи в най-скоро време. В локвата имаше зелени, кафяви и бели петна — дъждът беше отмил тебеширената рисунка на дърво на Нана.
Когато стигна центъра на Дулинг, часовникът на банката показваше 00:04. Вторник беше дошъл.
Докато минаваше покрай магазина за хранителни стоки „Зони“, забеляза, че някой е разбил витрината.
От сградата на Градския съвет все още се издигаше дим. Франк беше изненадан, че Норкрос е разрешил на подчинените си да взривят местоработата на жена му. Но изглежда, че мъжете сега бяха различни — дори докторите като Норкрос. Може би по-различни, отколкото бяха по принцип.
В парка от другата страна на улицата някакъв мъж без видима причина режеше с моторна резачка зеленясалите крака на статуята на първия кмет с цилиндър на главата. Хвърчаха искри, които се отразяваха в предпазителя за лице на каската му. По-нататък някакъв мъж се беше хванал за улична лампа в стил Джийн Кели в „Аз пея под дъжда“ — с тази разлика, че държеше оная си работа, пикаеше на паважа и ревеше някаква мръсна моряшка песен: „В каютата си капитанът с ейл и бренди се налива, в бардака екипажът гони курва парцалива!“
Редът, който беше съществувал и който Франк и Тери се бяха опитали да запазят през последните няколко хаотични дни, се разпадаше. Вероятно това бе дивашки израз на скърбене, което можеше да завърши или да продължи да се трупа, докато не доведе до някакъв световен катаклизъм. Кой знае?
„Би трябвало да си тук, Франк“ — каза Илейн.
— Не — отвърна той.
Паркира зад офиса си. Всеки ден беше намирал половин час да се отбие тук. Нахрани бездомните кучета в клетките им и остави отделна купичка за специалния си офис любимец. Всеки път, когато идваше, в помещението беше пълна каша, животните бяха неспокойни, трепереха, скимтяха и виеха, защото обикновено той успяваше да ги изведе най-много веднъж дневно, а от осемте кучета може би само две бяха учени да живеят в къща.
Помисли си дали да не ги приспи. Ако се случеше нещо с него, те почти със сигурност щяха да измрат от глад — малко вероятно беше да се появи някой добър самарянин, който да се погрижи за тях. Възможността просто да ги пусне изобщо не му мина през ума. Не можеш да оставиш кучета да тичат сами по улиците.
В съзнанието на Франк се появи въображаема картина — как идва тук на следващия ден с Нана и тя му помага да нахранят и разходят кучетата. Дъщеря му обичаше да го прави. Франк знаеше, че тя щеше да хареса много офис любимеца му, кръстоска между кокер и зайчар със сънени очи и стоическо поведение. Щеше да се влюби в начина, по който отпускаше глава на лапите си като хлапе, което задрямва на чина си по време на някакъв безкраен и скучен урок. Илейн не обичаше кучета, но каквото и да станеше, това вече нямаше значение. По един или друг начин двамата с Илейн бяха приключили и ако Нана искаше куче, то можеше да остане у Франк.
Франк ги разходи по три наведнъж. Когато приключи, остави бележка (МОЛЯ, НАГЛЕЖДАЙТЕ ЖИВОТНИТЕ. ПОГРИЖЕТЕ СА ДА ИМАТ ХРАНА И ВОДА. СИВО-БЯЛАТА КРЪСТОСКА НА ПИТБУЛ В КЛЕТКА 7 Е ПЛАШЛИВ, ПОДХОЖДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО. МОЛЯ НЕ КРАДЕТЕ НИЩО, ТОВА Е ДЪРЖАВНА СЛУЖБА) и я залепи с тиксо на външната врата. Отдели минута-две да почеше офис кучето зад ушите.