— Виж се само — каза му. — Красавец.
Когато се върна при пикапа си и потегли обратно към блокадата, часовникът на банката показваше 01:11. Щеше да започне да подготвя всички за щурма в четири и половина. Слънцето щеше да изгрее два часа по-късно.
7
От другата страна на оградата зад игрищата на затвора двама мъже с кърпи на устата гасяха горящите гуми с пожарогасители. През мерника за нощно виждане струите на пожарогасителите светеха синкавозелено, а мъжете представляваха жълти силуети. Били Уетърмор не разпознаваше по-едрия от тях — за разлика от по-дребния.
— Онова лайненце там е градски съветник Милър. Бърт Милър — каза той на Уили Бърк.
Тук имаше иронична лична история. Докато учеше в гимназията, Били Уетърмор като член на Националното общество на честта беше зачислен към кабинета на градския съветник. Там беше принуден мълчаливо да слуша мислите на Бърт Милър за хомосексуализма.
„Това е мутация — обясняваше Милър и си мечтаеше как ще я премахне. — Ако можеше да затриеш моментално всички гейове, Били, сигурно би могъл да спреш разпространението й, но пък от друга страна, колкото и да не ни се иска да го признаем, те също са човешки същества, нали?“
През изминалите десет и повече години се бяха случили много неща. Били беше упорито селско момче и когато напусна колежа, се върна в дома си в Апалачите въпреки местните нрави. Тук склонността му към мъже сякаш беше първото нещо, с което го свързваха всички. От началото на двайсет и първи век бяха изминали почти две десетилетия и това адски дразнеше Били — не че би го показал, защото по този начин щеше да достави на местните удоволствие, каквото те не заслужаваха.
Мисълта обаче да пусне куршум в пръстта пред краката на Бърт Милър и да го накара да напълни здравата гащите беше изключително съблазнителна.
— Уили, ще го стресна да се разкара от гумите.
— Не. — Отговорът дойде не от Уили Бърк, а някъде зад него.
Норкрос беше излязъл напълно безшумно навън през притворената врата. В полумрака единственото, което се виждаше от него, беше блясъкът на очилата му.
— Не? — повтори Били.
— Не. — Клинт потриваше с палец кокалчетата на дясната си ръка. — Стреляй в крака му. Свали го.
— Сериозно? — Били беше стрелял по дивеч, но не и по човек.
Уили Бърк изсумтя тихо.
— Куршум в крака може да убие човек, док.
Клинт кимна, за да покаже, че разбира.
— Трябва да удържим това място. Направи го, Били. Простреляй го в крака. Така ще станат един по-малко и ще им покажем, че не си играем игрички.
— Добре — каза Били.
Погледна през оптичния мерник. Градски съветник Милър, голям като бил борд, зачеркнат от два реда телена ограда, си вееше със сламената си шапка, оставил пожарогасителя на тревата до себе си. Кръстчето на мерника се спря върху лявото му коляно. Били се радваше, че мишената му е такъв задник, но въпреки това не му се искаше да го прави.
Натисна спусъка.
8
Правилата на Иви бяха:
1. Прикривай се и никакви убийства до зазоряване!
2. Разрежи пашкулите на Кейли и Мора!
3. Наслаждавай се на живота!
— Да, добре — каза Ейнджъл. — Но сигурна ли си, че Мора и Кей няма да ме убият, докато се наслаждавам на живота?
— Напълно — отвърна Иви.
— Бива — каза Ейнджъл.
— Отворете килията й — каза Иви и от дупката при нишата с душа се появи колона плъхове. Първият спря при вратата на килията на Ейнджъл. Вторият се покатери върху него, а третият върху втория. Образува се кула, сив плъх върху сив плъх като някакви отвратителни топки сладолед. Иви ахна, когато усети как най-долният плъх се задушава.
— О, Майко. Толкова съжалявам.
— Гледай ти какъв чуден цирк само. — Ейнджъл беше очарована. — Ей, знаеш ли, че с това можеш да направиш пари?
Най-горният плъх беше и най-дребният, все още мъник. Той се пъхна в ключалката и Иви започна да контролира мъничките му лапи да бърникат механизма, като им вдъхваше сила, каквато нито един плъх не бе имал никога. Вратата на килията се отвори.
Ейнджъл взе две кърпи от душа, намачка ги, сложи ги на леглото и метна одеялото отгоре им. Затвори вратата след себе си. Ако някой погледнеше, щеше да реши, че най-сетне е изгубила борбата и е заспала.