Дженет остави очите си да се затворят. Боби, напомни си тя. Боби, Дървото и тунелът, който минава в двете посоки. Онзи, която някаква жена на име Илейн иска да затвори с огън. Следвай лисугера. Тя преброи едно-две-три-четири-пет и всичко си беше същото. С изключение на Иви, която се беше превърнала в Зелената господарка. Сякаш тя самата беше дърво.
После усети гъделичкане по бузата, милувка на най-фина дантела.
10
След изстрела чуха Бърт Милър да пищи и вие. Продължи да крещи, докато другарят му го влачеше по-далеч от гумите. Клинт взе пушката на Уили Бърк, за да погледне през мерника. Жълтата фигура на земята се държеше за бедрото, а другата я беше подхванала под мишниците и я теглеше.
— Добре. Благодаря. — Клинт върна пушката на Уетърмор. Уили Бърк наблюдаваше внимателно двамата — отчасти с възхищение и отчасти предпазливо.
Клинт се прибра вътре. Задната врата, която водеше към малкия гимнастически салон, беше подпряна с тухла, за да остане отворена.
За да намалят видимостта отвън, бяха изгасили осветлението — бяха оставили само аварийното. Лампите хвърляха малки алени петна по паркета на помещението, в което затворничките играеха баскетбол на един кош. Клинт спря под коша и се облегна на тапицираната стена. Главата му туптеше. Не беше уплашен, не беше радостен, но беше тук.
Клинт се опита да се справи с еуфорията, която чувстваше, но това не намали приятното жужене, което усещаше в крайниците си. Той или се отделяше от себе си, или се завръщаше при себе си. Не знаеше кое от двете. Знаеше, че е получил млечния си шейк и че Гиъри няма да му го отнеме. Това, че Гиъри не беше прав, почти нямаше значение.
Аврора не беше вирус, а омагьосване, и Иви Блек не беше като никоя жена, като никое човешко същество, съществувало някога. Не си в състояние да оправиш с чук нещо, което е отвъд човешкото разбиране, а Франк Гиъри, Тери Кумбс и останалите мъже отвън смятаха, че могат да го направят. Тук имаше нужда от различен подход. Това беше очевидно за Клинт и трябваше да е очевидно и за тях, защото не всички бяха глупаци, но поради някаква причина не беше и това означаваше, че на него му се налага да използва собствения си чук, за да блокира техния.
„Те го започнаха!“ Колко детинско! И колко вярно!
Цикълът на тази логика продължаваше на ръждиви скърцащи колела. Клинт удари няколко пъти стената: искаше му се кокалчетата му да удрят човек, а не тапицерия. Помисли си за пиротерапията — лечението с температура. За известно време тя се смяташе за най-модерно лечение, само дето заразяването на пациентите с малария бе ужасно тежко лекарство. Понякога вършеше работа, понякога ги довършваше. Пиротерапевт ли беше Иви, или самата пиротерапия? Възможно ли беше да е лекарят и лечението едновременно?
И дали самият Клинт не бе дал първата доза, когато нареди на Били Уетърмор да стреля в крака на градския съветник Бърт Милър?
11
Откъм гимнастическия салон се чуха стъпки. Ейнджъл тъкмо излизаше от празната Будка с връзка ключове. Стисна ги в дясната си ръка, така че най-дългият да стърчи между кокалчетата на показалеца и безименния й пръст. Навремето беше забила заострен ключ в ухото на един скапан дърт каубой на паркинг в Охайо. Това не беше убило каубоя, но и не му беше харесало особено. В пристъп на великодушие Ейнджъл само му беше взела портфейла, евтиния сватбен пръстен, лотарийните билети и колана със сребърна катарама; беше му позволила да задържи живота си.
Д-р Норкрос мина покрай остъклената стена на Будката, без да спре. Ейнджъл си помисли дали да не го приближи отзад и да забие ключа във вратната вена на тоя тъп психиатър. Идеята много й харесваше. За съжаление беше обещала на Иви да не убива никого до зазоряване, а никак не й се искаше да се противопоставя на вещицата.
Така че остави доктора да си продължи по пътя.
Тръгна към Крило В и килията на Мора и Кейли. Пашкулът, който очевидно бе Мора, дребен и набит, лежеше от външната страна на долното легло, където я беше положил някой, след като беше заспала в Крило А. Кейли беше от вътрешната страна. Ейнджъл нямаше представа какво бе имала предвид Иви, когато каза, че „душите им са мъртви“, но думите й я караха да е предпазлива.
Разряза с върха на един ключ паяжината, покриваща лицето на Мора, и погледна дундестото й червенобузо лице. Можеше да бъде модел за илюстрация върху кутията на някои от „домашните“ стоки, продавани в малки магазинчета, като например „Царевичните питки на мама Мора“ или „Успокояващ сироп на Дънбартън“. Ейнджъл изскочи в коридора, готова да побегне, ако Мора се нахвърли върху нея.