Жената на леглото бавно седна.
— Мора?
Мора Дънбартън примигна. Загледа се в Ейнджъл. Очите й бяха само зеници. Тя измъкна дясната си ръка от пашкула, после лявата и ги сложи в сбръчкания си скут.
След като Мора остана да седи в това положение може би две минути, Ейнджъл се осмели да се върне в килията.
— Скочиш ли ми, няма просто да те пребия, Мо-Мо. А ще те убия.
Жената седеше безмълвно, втренчила черните си очи в стената.
Ейнджъл използва ключа да разреже паяжината на лицето на Кейли и отново изскочи от килията в коридора.
Повтори се същото — Кейли се освободи от горната половина на пашкула си, сякаш беше рокля, като гледаше невиждащо с напълно черните си очи. Двете жени седяха рамо до рамо; от косите, брадичките и шиите им висяха разкъсани паяжини. Приличаха на призраци от някакъв евтин пътуващ панаир.
— Момичета, добре ли сте? — попита Ейнджъл.
Не получи отговор. Двете сякаш не дишаха.
— Знаете ли какво трябва да правите? — попита Ейнджъл; чувстваше се малко по-спокойна, но оставаше все така предпазлива.
Те не отговориха. В черните им очи нямаше никакви отражения. От двете се разнасяше слаба миризма на влажна пръст. Така се потят мъртвите, каза си Ейнджъл и й се прииска да не го беше помисляла.
— Така. Добре. — Те или щяха да направят нещо, или не. Ще ви оставя. — Помисли си дали да не добави нещо по-окуражително като „спипайте ги“, но предпочете да премълчи.
Отиде в дърводелската работилница и отключи шкафа с инструментите. Пъхна малка бургия в колана си, длето в единия си чорап и отвертка в другия.
После легна по гръб под една маса и се загледа в тъмния прозорец в очакване на първата светлина. Изобщо не й се спеше.
12
Около лицето на Дженет се виеха нишки, преплитаха се, разделяха се и падаха, покривайки чертите й. Клинт беше коленичил до нея, искаше да държи ръката й, но не смееше.
— Ти беше добър човек — каза й той. — Синът ти те обичаше.
— Тя е добър човек. Синът й я обича. Не е мъртва, само спи.
Клинт отиде при решетките на килията на Иви.
— Така казваш ти, Иви.
Тя седна на леглото.
— Като че ли ти се е отворило второто дишане, Клинт.
Изглеждаше меланхолично — леко наведена и наклонена настрани глава, лъскава черна коса, падаща отстрани на лицето й.
— Все още можеш да ме предадеш. Засега.
— Не — каза той.
— Ама какъв глас само извади онзи мъж, когото Уетърмор простреля по твое нареждане! Чак тук го чух.
Тонът й не беше предизвикателен, а замислен.
— Хората не обичат да ги прострелват. Боли. Може би не го знаеш.
— Тази нощ беше унищожена сградата на Градския съвет. Онези, които го направиха, обвиняват теб. Шериф Кумбс се махна. Франк Гиъри ще поведе хората си сутринта. Нещо от това да те изненадва, Клинт?
Не го изненадваше.
— Много те бива да получаваш онова, което искаш, Иви. Не очаквай обаче да те поздравя.
— А сега си помисли за Лайла и останалите в света оттатък Дървото. Моля те, повярвай ми. Те се справят добре там. Изграждат нещо ново, нещо добро. И ще има мъже. По-добри мъже, възпитани от раждането си от жени в женско общество. Мъже, които ще бъдат научени да познават себе си и своя свят.
— Природата ще си каже своето след време — отвърна Клинт. — Те ще покажат своята мъжественост. Някой ще вдигне юмрук срещу някого. Повярвай ми, Иви. Гледаш човек, който знае тези неща.
— Наистина е така — съгласи се Иви. — Но тази агресия не е сексуална по природа, а човешка. Ако някога си се съмнявал в способността на жените да бъдат агресивни, попитай надзирател Лампли.
— Тя вече спи някъде — каза Клинт.
Иви се усмихна, сякаш знаеше нещо друго.
— Не съм толкова глупава да те убеждавам, че жените oт другата страна на Дървото са изградили утопия. Те ще имат по-добър старт и шансове за по-добър финал. А ти стоиш на пътя на този шанс. Ти и единствено ти от всички мъже на света. Искам да го знаеш. Ако ме оставиш да умра, онези жени ще бъдат свободни да живеят живота, който са си избрали.
— Който ти си им избрала, Иви. — Гласът му прозвуча глухо в ушите му.
Създанието от другата страна на решетките забарабани с пръсти по рамката на леглото.
— Лини Марс беше в участъка, когато той беше унищожен. Отиде си завинаги. Тя нямаше избор.