Първият булдозер направи завоя и четиримата мъже се качиха отзад, притиснати рамо до рамо.
В кабината на булдозера Джак Албъртсън беше в безопасност зад стоманеното гребло, което беше вдигнато и блокираше прозореца. Натисна здраво газта, докато приближаваше към портала.
Франки използва уоки-токито си, макар че малцина от отряда му разполагаха с такива — всичко трябваше да се прави в движение.
— Всички да се приготвят. Почва се. — И се замоли кръвопролитието да е колкото се може по-малко. Вече беше изгубил двама души, а атаката всъщност още не беше започнала.
4
— Какво мислиш? — обърна се Клинт към Уили.
Първият булдозер от другата страна на двойната ограда напредваше с високо вдигнато гребло. За половин секунда бяха забелязали някакво движение зад машината.
Уили не отговори. Старият производител на нелегален алкохол се беше върнал на един безименен квадратен метър от ада в Югоизточна Азия през 1968 година. Нищо не помръдваше, водите на блатото стигаха до адамовата му ябълка, пушек закриваше небето, а до него във водата се носеше мъртва птица с размерите на орел, с червени и сини пера и замъглени очи. Създанието беше толкова ярко и нелепо и този странен полет. Прекрасните му пера бяха докоснали рамото на Уили преди слабото течение да отнесе птицата и тя да изчезне в дима.
(Веднъж беше разказал на сестра си за тази случка. „Никога не бях виждал такава птица през цялото време, когато бях там. И по-късно също. Понякога се чудя дали не е била последната от вида си“. По онова време болестта на Алцхаймер беше отнела повечето от онова, което съставляваше същността на сестра му, но беше останала една малка частица и тя бе казала: „Може би е било просто… болката, Уили“, а Уили й бе отговорил: „Наистина те обичам, да знаеш“. Сестра му се бе изчервила.)
Греблото на булдозера удари средата на оградата със силен трясък. Телта се огъна и след миг целият участък се откъсна. Сълзотворен газ плъзна пред предницата на булдозера, докато той продължаваше напред и блъскаше втората ограда с оплетените останки на първата. Вътрешната ограда рухна, булдозерът прегази останките й и продължи през задимения паркинг, повлякъл под греблото си бодлива тел, която стържеше по асфалта.
Вторият и третият булдозер последваха първия през отвора.
В прицела на Уили се появи кафява обувка, стърчаща от левия ъгъл на първия булдозер. Той стреля. Някакъв мъж изкрещя, падна от машината и изпусна пушката си. Беше дребен, с тлъсти крака, противогаз и бронежилетка. (Уили не би познал Пъдж Мароун от „Скърцащото колело“ дори ако лицето му се виждаше — от години не беше пил в барове.) Тялото му беше защитено, но не и ръцете и краката, и това устройваше чудесно Уили, защото той не искаше да убива никого, освен ако не стане наложително. Той стреля отново — не съвсем точно, но достатъчно близо до целта си — и куршумът, изстрелян от автомата М4, до вчера собственост на шерифското управление на Дулинг, отнесе палеца на Пъдж Мароун.
Някой зад булдозера протегна ръка да помогне на падналия мъж — разбираема и може би похвална, но определено неразумна реакция. Въпросната ръка принадлежеше на пенсионирания заместник-шериф Нейт Макгий, който след загубата на повече от сто долара на зарове снощи на асфалта на Шосе 31 се успокояваше с две лъжливи мисли — първо, че ако знаеше със сигурност, че г-жа Макгий ще се събуди някой ден, нямаше изобщо да залага; и второ, че поне е изразходвал лошия си късмет за седмицата. Грешеше. Уили стреля за трети път и улучи протегнатата ръка в лакътя. Разнесе се нов вик и Макгий падна зад булдозера. Уили бързо изстреля още четири куршума, изпробвайки стоманения лист над решетката на булдозера, но ги чу как рикошират, без да нанесат поражения.
Франк се подаде от прикритието си зад първия булдозер и стреля бързо към Уили с пистолета си. През 1968 Уили сигурно щеше да прецени по положението на ръката на Гиъри, че куршумите ще прелетят далеч от него, но оттогава беше минало половин столетие, а човек доста бързо губи навика да стрелят по него. Уили и Клинт побързаха да се скрият.