Въпреки че осъждането й за нападение беше достатъчно сериозно (някакъв мъж на паркинг за камиони й казал нещо, което не й харесало, и тя му счупила носа с бутилка кетчуп), имаше индикации, че е правила и много по-лоши неща, които са й се разминали.
Един детектив от Чарлстън бе дошъл в Дулинг да се посъветва с Клинт по един случай, свързан с Фицрой. Искаше информация във връзка със смъртта на бивш неин хазяин. Инцидентът станал две години преди влизането й в затвора. Ейнджъл била единствената заподозряна, но с изключение, че живеела там, нищо не можело да я свърже с престъплението; нямало и очевиден мотив. Работата беше (и Клинт го знаеше), че Ейнджъл била известна с това, че понякога не й трябвал мотив. Ресто, в което липсват двайсет цента, било достатъчно да избухне. Детективът беше описал почти злорадо трупа на хазяина. „Изглеждаше, сякаш старецът просто паднал по стълбите и си счупил врата. Патологът обаче каза, че някой е работил върху пакета му преди смъртта. Топките били… забравих как го каза точно, счупени или нещо такова. А бе направо смазани“.
Клинт не топеше пациентите си и го каза на детектива, но по-късно спомена на Ейнджъл за посещението му.
С изцъклено изумление тя беше попитала: „Топките могат ли да се чупят?“
Сега той си отбеляза да се отбие през деня при Ейнджъл и да провери как стоят нещата.
Вторият доклад беше за затворничка, изпълняваща санитарен наряд, която твърдяла, че кухнята на затвора била пълна с нощни пеперуди. При проверката надзирател Мърфи не открил никакви пеперуди. „Затворничката доброволно се съгласи да даде урина за проба — нямаше следи от наркотици и алкохол“.
Възможно беше затворничката здравата да се е постарала да подлуди дежурния, а той — да й върне жеста. Клинт нямаше желание да продължи цикъла, като се захване със случая, и отметна доклада.
Последният инцидент беше с Кити Макдейвид.
Надзирател Уетърмор беше записал част от брътвежите й: „Черният ангел дойде от корените и клоните. Пръстите й са смърт, косата й е паяжини и сънят е нейното царство“. След доза халдол тя беше преместена в Крило А.
Клинт излезе от кабинета си и мина през администрацията към източната част на затвора, където се намираха затворническите крила. Затворът имаше приблизително формата на малко t, като по дългата линия минаваше коридор, наричан Бродуей и успореден на Шосе 17 / Уест Лавин Роуд отвън. Административните офиси, комуникационният център, стаята на надзирателите, салонът за служителите и класните стаи се намираха в западния край на Бродуей. Другият коридор — Главната улица минаваше перпендикулярно на Уест Лавин, от главния вход към работилницата, сервизното помещение, пералнята и гимнастическия салон. От другата му страна Бродуей продължаваше на изток покрай библиотеката, столовата, помещението за свиждане, лечебницата и приемната, преди да стигне до трите затворнически крила.
Тежка врата отделяше килиите от Бродуей. Клинт спря и натисна копчето, което съобщаваше, че иска да влезе. Чу се бръмчене и резетата на вратата се дръпнаха с изщракване. Клинт влезе.
Крила А, Б и В бяха подредени като щипци. В центъра се намираше Будката, подобна на барака структура с бронирано стъкло. Вътре в нея бяха мониторите и комуникационното табло.
Макар че повечето затворнички се смесваха на двора и другаде, крилата бяха организирани според теоретическата опасност, която представляваше всяка една от тях. В затвора имаше шейсет и четири килии по дванайсет в Крило А и В и четирийсет в Крило Б. Крила А и В се намираха изцяло на нивото на земята; Б имаше и втори етаж.
Крило А беше медицинското, макар че в другия край на коридора се настаняваха някои затворнички, смятани за „кротки“. Онези, които не бяха точно кротки, а „улегнали“ като Кити Макдейвид, се настаняваха в Крило Б. Крило В беше за онези, които създават неприятности.
Крило В имаше най-малко обитатели и в момента половината от дванайсетте килии пустееха. Когато някоя затворничка рухнеше или имаше сериозни дисциплинарни нарушения, официалната процедура беше да бъде преместена в някоя килия в Крило В, която си имаше „око“. Затворничките ги наричаха „чекиджийските килии“ заради камерите на тавана, които позволяваха на надзирателите през цялото време да следят какво става вътре. Намекът беше, че надзирателите „охлабват жилата“, докато шпионират. Камерите обаче бяха много важни. Ако някоя затворничка се опиташе да се нарани или дори да се самоубие, трябваше да има начини да й се попречи.