Днес в Будката беше капитан Ванеса Лампли. Тя се наведе от таблото, за да му отвори вратата. Клинт седна до нея, помоли я да изкара на монитора килия 12, за да види Макдейвид, и възкликна:
— Да пуснем записа!
Лампли го изгледа.
— „Да пуснем записа!“ Не се ли сещаш? Уорнър Улф го повтаря непрекъснато.
Сви рамене и пусна картина от килия 12.
— Спортният коментатор? — каза Клинт.
Ванеса отново сви рамене.
— Съжалявам. Сигурно е бил преди моето време.
Клинт реши, че това е шантаво — Уорнър Улф беше легенда. Все пак заряза темата и насочи вниманието си към екрана. Кити лежеше свита на кълбо, скрила лицето си с ръце.
— Да си видяла нещо нередно?
Лампли поклати глава. Беше дошла в седем. Макдейвид през цялото време дремела в тази поза.
Това не изненада Клинт. Халдолът беше силно вещество. Тревожеше се за Кити — майка на две деца, осъдена за фалшифициране на рецепти. В един идеален свят Кити изобщо нямаше да влезе в затвор. Тя беше наркоманка с биполярно разстройство и начално образование.
Изненадата беше в начина, по който се беше проявило биполярното разстройство в този случай. Преди била необщителна. Снощното й избухване и беснеене бяха безпрецедентни за нея. Клинт беше сигурен, че литиумът, който й беше предписал, действа. Вече повече от половин година Кити беше уравновесена, като цяло с приповдигнат дух, без значителни отклонения. И беше решила да се яви като свидетел на обвинението по случая с братята Гринър, което бе не само проява на смелост — с това тя имаше възможност да подобри собственото си положение. Имаше всички основания да се смята, че малко след процеса ще бъде освободена предсрочно. Двамата бяха започнали да обсъждат настаняването й в център за приобщаване, какво ще направи, когато осъзнае, че се оправя, как ще се срещне отново с децата си. Да не би всичко това да беше започнало да й изглежда прекалено розово?
Лампли като че ли отгатна тревогите му.
— Ще се оправи, докторе. Мисля, че е единичен случай. Сигурно заради пълнолунието. Всичко друго е съмнително, нали разбираш.
Набитата яка Лампли беше практичен, но съвестен ветеран точно онова, което човек би искал да открие у старши офицер. Освен това беше известна и като сериозна състезателка по канадска борба. Бицепсите й издуваха сивите ръкави на униформата.
— О, да — отвърна Клинт и се сети за катастрофата на шосето, за която беше споменала Лайла. Беше ходил два пъти на рожден ден на Baн, която живееше от другата страна на планината. — Сигурно доста ти се е наложило да обикаляш на път за работа. Лайла ми каза за преобърналия се камион. Трябвало да изринат боклуците с булдозер.
— Хм — каза Вай. — Нищо такова не видях. Може да са го разчистили преди да тръгна. Имах предвид Уест и Рикман. — Джоди Уест и Клеър Рикман бяха дневните медицински асистенти. Също като Клинт, те работеха на пълен работен ден, от девет до пет. — Изобщо не се появиха. И нямаше никой в медицинското. Коутс е бясна. Казва, че ще…
— Нищо ли не си видяла на Маунтън? — Лайла нали беше казала, че е станало на Маунтън Рест Роуд? Сигурен беше — добре де, почти сигурен.
Ван поклати глава.
— Нищо. — Ухили се и пожълтелите й зъби лъснаха. — Миналата есен там се преобърна един камион. Голяма каша. Беше от „Пет Смарт“, чувал ли си ги? Котешки тоалетни и кучешка храна по цялото платно.
5
Караваната на покойния Труман Мейуедър не беше изглеждала добре и последния път, когато Тери Кумбс беше идвал тук (за да укроти олелията, свързана с една от многото „сестри“ на Труман, която малко след това се изнесе), но тази сутрин изглеждаше така, сякаш е преживяла купон в ада. Мейуедър беше проснат под масата за хранене, част от мозъка му беше върху голите му гърди. Обзавеждането (най-вероятно купувано предимно от крайпътни разпродажби, „Всичко за един долар“ и други подобни) беше разхвърляно навсякъде. Телевизорът лежеше преобърнат в ръждясалата кабинка на душа. В умивалника един тостер правеше компания на скъсан кец, залепен с лейкопласт. Целите стени бяха оплескани с кръв. Разбира се, не трябваше да се забравя и наведеното напред тяло, чиято глава стърчеше отвън, а цепката на задника надничаше над джинсите без колан. Портфейлът на пода съдържаше документи на някой си Джейкъб Пайл от Литъл Рок, Арканзас.
Колко сила трябва, за да се засили глава на човек през стена? Вярно, караваните са ламаринени, но все пак.