Тери прилежно фотографира всичко, после направи панорамен запис на караваната с един от служебните айпадове. Остана на прага само колкото да прати снимките на Лини Марс в участъка. Тя щеше да ги разпечата за Лайла и да отвори две досиета, електронно и хартиено. Освен това Тери написа кратък есемес на Лайла.
Знам, че си уморена, но по-добре ела.
В далечината се чуваше приближаващата сирена на единствената напълно оборудвана линейка на „Св. Тереза“. Звукът й не можеше да се сбърка беше особено писклив.
Роджър Елуей опъваше жълтата ограничителна лента. От ъгълчето на устата му висеше цигара. Тери го привика при стъпалата на караваната.
— Лайла ще те скъса, ако разбере, че пушиш на местопрестъплението.
Роджър махна цигарата от устата си, погледна я, сякаш за първи път вижда подобно нещо, изгаси я в подметката си и прибра фаса в джоба на ризата си.
— Между другото, къде е Лайла? Асистентът на окръжния прокурор идва и ще иска да я види.
Линейката пристигна, вратите й се отвориха и от нея изскочиха Дик Бартлет и Анди Емерсън, слагаха си ръкавиците в движение. Тери беше работил с двамата парамедици и при други случаи. Единият носеше шина за обездвижване на гръбнака, а другият влачеше преносимото оборудване за първа помощ.
— Само асистентът на Дък Задника, а? — измърмори Тери. — Два трупа, но въпреки това не можем да се класираме за голямата клечка.
Роджър сви рамене. Междувременно Бартлет и Емерсън след първоначалното бързане бяха спрели до караваната при стърчащата от стената глава.
— Не мисля, че този господин ще се нуждае от услугите ни — отбеляза Емерсън.
Бартлет сочеше с пръст мястото, където стърчеше вратът.
— Май е татуирал на врата си господин Ханки.
— Онзи от „Саут Парк“ ли? Сериозно? Емерсън се приближи да погледне. — Стига бе. Наистина.
— Хей-здравей! — пропя Бартлет.
— Хей — обади се Тери. — Това беше страхотно, момчета. Някой ден трябва да направите клип за Ютюб. В момента имаме още един труп вътре и в колата ни една жена, която не би отказала малко помощ.
— Сигурен ли си, че искаш да я будим? — попита Роджър и кимна към колата. На задния прозорец беше залепен отпуснат кичур мръсна коса. — Остави я да спи. Бог знае какво е преживяла.
Парамедиците тръгнаха през боклуците към колата и Бартлет почука на прозореца.
— Госпожо? Госпожице? — Нищо. Почука по-силно. — Хайде, ставайте от сън. — Пак нищо. Бартлет опита дръжката и погледна назад към Тери и Роджър. — Трябва да отключите.
— О. Вярно. — Роджър натисна копчето на ключодържателя. Дик Бартлет отвори задната врата и Тифани Джоунс се изсипа навън като чувал мръсни дрехи. Бартлет успя да я подхване преди да е паднала в бурените и чакъла.
Емерсън се завтече да му помогне. Роджър остана нащрек, леко обезпокоен.
— Ако е пукнала, Лайла ще побеснее. Тя е единственият свиде…
— Къде е лицето й? — попита Емерсън. В гласа му ясно се долавяше шок. — Къде е проклетото й лице?
Думите му накараха Тери да се размърда. Той отиде до колата, докато двамата парамедици внимателно полагаха Тифани на земята, посегна към висящата й коса — не беше сигурен защо го прави, но побърза да я пусне, когато усети между пръстите си нещо мазно и лепкаво. Избърса ръка в ризата си. В косата й имаше нещо бяло и еластично, което покриваше и лицето й. Чертите й едва се различаваха, сякаш ги гледаше през воал като онези, които някои възрастни дами все още носеха на шапките си, когато отиваха на църква.
— Какво е това нещо? — Тери бършеше ръката си. Веществото беше гадно, хлъзгаво, малко парещо. — Паяжина?
Роджър гледаше над рамото му. На лицето му беше изписана смес от захлас и отвращение.
— Излиза от носа й, Тер! И от очите! Какво е това, мамка му?
Бартлет махна част от лепкавото нещо от челюстта на Тифани и го избърса с ризата си, но преди да го направи, Тери видя, че веществото сякаш се стопи веднага щом се отдели от лицето й. Погледна собствената си ръка. Кожата беше суха и чиста. Нямаше нищо и по ризата, макар че само преди секунди беше имало.
Емерсън докосна с пръсти шията на Тифани.
— Напипвам пулс. Силен и равномерен. Дишането й също е добро. Виждам как онази гадост се издува при издишване и после спада. Дай апарата.
Бартлет измъкна оранжевия многоцелеви апарат, поколеба се и бръкна отново за ръкавици. Даде едни на Емерсън и взе други за себе си. Тери ги гледаше и адски му се искаше да не беше докосвал лепкавото нещо по кожата на Тифани. Ами ако беше отровно?